Над масата се възцари тишина.
— Това са единствените ми условия — рече Пендъргаст. — И тъй, искате ли да чуете какъв е по-нататъшният ми план?
За момент полковникът остана мълчалив. После по лицето му бавно плъзна усмивка.
— Определено успяхте да събудите интереса ми, агент Пендъргаст.
52
През прозореца на малката барака се виждаше как сутрешната слана блести по земята и клонките на околните букове. Немощните лъчи на слънцето проникваха през завесите, а добре заредената печка излъчваше приятна топлина. Джак се суетеше около нея с тиган в ръка. До него имаше тава с цвърчащ бекон.
Той се обърна.
— Специалните палачинки с боровинково сладко на Джак идват.
— Дай да ти помогна — каза Кори и понечи да стане.
— Не, не! — Джак се обърна. Престилката му беше цялата изпоцапана. Не го биваше особено като готвач, помисли си Кори. Но пък можеше да каже същото и за себе си.
— Аз командвам парада, ти просто стой там. — Без да пита, той грабна кафеника и напълни отново чашата й.
— Не ми харесва да седя със скръстени ръце.
Джак се усмихна.
— Свиквай.
Кори отпи глътка кафе. Беше пристигнала вчера със следобедния автобус, увери се, че никой не я следи, и измина пеша пътя от заведението на Франк до бараката. Баща й беше нелепо радостен да я види. Тя му разказа подробностите от разследването си и той много се развълнува.
— Значи е вярно, че Чарли не скубе клиентите? — попита Кори. Чарли изглеждаше достатъчно убедителен по другите въпроси, но на нея още й беше трудно да повярва, че един дилър на автомобили може да бъде толкова честен.
— Никога не съм го хващал да го прави — отвърна Джак. — Веднъж дъртият Рико го привика в офиса, остави вратата отворена и го направи на пух и прах, че не участва в програмата. Каза, че „подронвал високия дух”. — Джак се разсмя. — Можеш ли да повярваш? Честността подронвала духа.
— Тогава защо не са го разкарали, щом не им играе по свирката?
— Чарли го бива в продажбите. — Джак сипа смес за палачинки в тигана и се чу приветливо съскане.
Кори започваше да проумява нещо. Проблемът на баща й не беше нечестността му, а точно обратното — една непреклонна, твърда честност, граничеща със самодоволство. Беше научила от него, че го изхвърлили от предишната му работа (като продавач на стереоуредби), защото отказал да участва в някакви трикове при продажбите. Тогава той също заплашил да се обърне към Бюрото за по-добър бизнес. Поради подобни причини не успял и в попрището на застрахователен агент.
Кори го гледаше как се суети около печката и неволно се замисли как би постъпила самата тя в същата ситуация. Дали щеше да се включи в схемата с кредитните измами? Най-вероятно не, но беше абсолютно сигурна, че няма да се обърне към блюстителите на закона заради нещо толкова дребно като надуването на цената с един-два процента. Компаниите за кредитни карти, банките и ипотечните фирми погаждаха подобни номера по милион пъти на ден. Сигурно просто щеше да напусне работа.
Отново се зачуди дали наистина е замесена от полицейско тесто. Просто нямаше инстинктите на човек, който ще изпита удовлетворение от това да накаже злосторниците. Как ли го правеше Пендъргаст?
Джак преобърна театрално палачинката.
— Гледай само.
Палачинките наистина бяха идеално златисти, мъничките диви боровинки оставяха възхитителни на вид пурпурни петна. Може пък в крайна сметка да го биваше за готвач.
— Към това върви истински кленов сироп — заяви Джак и вдигна бутилката. — Значи Чарли има приятел актьор, който ще се появи в автокъщата със записващо устройство. Страхотно. Самият аз трябваше да се сетя.
— Записът няма да бъде допуснат като доказателство.
— Може би. Но е достатъчно само да започнат да си пъхат носовете и да задават въпроси и кирливите ризи ще излязат наяве. Идеята е добра. Много добра.
Мобилният телефон на Кори иззвъня. Тя го извади.
— Чарли звъни. — Отговори, като превключи на спикърфон.
— Кори — задъхано рече Чарли. — Няма да повярваш. Направо невероятно. Заковахме ги. Няма да има нужда от моя приятел. Разполагам с димящо оръжие. Доказателство, че са насадили баща ти.
— Какво? Как?
— Вчера, след като ти си тръгна, Рико и момчетата проведоха работна среща. Мен ме изключиха. След срещата всички отидоха в „Синята гъска“, сигурно да поговорят за взлома, и ме оставиха сам в автокъщата до края на работния ден.
— И какво?