Всичко вървеше по план. Подходът им бе останал незабелязан. Горите на изток бяха най-гъстите и хълмистите в района. Липсата на пътеки и каквито и да било следи от лов показваше, че надеждите му са оправдани и че това място рядко се посещава от жителите на селището.
Макар отрядът да беше много по-малоброен от онова, което искаше Пендъргаст, Суза внимателно беше разгледал всички за и против дали да не тръгне с много по-голяма сила от не така добре обучени войници, или да вземе само опитни командоси от бившата си група, подбрани лично от него. Беше се спрял на трийсет, тъй като числото му се струваше идеално. Полковникът беше посветил много от по-младите си години на тренировки за изненадващи мълниеносни атаки в командоски стил и знаеше как да го направи — а и по-важното бе, че подобна акция бе най-подходяща за тази ситуация, в която щяха да се изправят срещу ограничен брой фанатици. Избраните хора владееха до съвършенство оръжията и имаха изключително тактическо обучение и психологическа подготовка. Собственият му син Тиаго, великолепно сложен, лоялен и интелигентен млад мъж, играеше ролята на негов адютант. Тактиката беше ключът към успеха; изненадата бе от жизнена важност; начинът на действие беше да ударят бързо и силно.
При мисълта как в интернет бяха намерили всичко, което им беше необходимо да знаят, полковникът се усмихна. Изобщо не се беше замислял за подобно решение преди Пендъргаст да извади подробните карти на градчето и околния терен, създадени с помощта на Гугъл Ърт и наложени върху стандартни топографски карти, получени от Servico Geológico de Brasil. Тези американци с тяхната технологична изобретателност!
Единствената важна информация, която трябваше да научат, бе вътрешното разпределение на крепостта и числеността на противника.
Беше сигурен, че Пендъргаст с неговия хитър план да се остави да бъде пленен ще се сдобие с тази информация. Колкото повече време прекарваше със странния блед гринго, толкова повече се впечатляваше от него. Разбира се, измъкването от нацистите не беше сигурна работа, особено за сам човек. Но от друга страна, може би най-добрата стратегия бе да отиде сам. Пендъргаст явно мислеше по същия начин — и беше готов да заложи живота си.
Войниците на полковника се движеха през влажната гора напълно безшумно, като сенки между дърветата. Когато приближиха залесеното устие на кратера, теренът започна да се издига. В един момент Суза направи знак на хората си да останат на място, а самият той продължи напред с Тиаго. Движеха се точно по график и Суза се надяваше Пендъргаст, предвид неизвестните обрати, с които щеше да му се наложи да се сблъска, да бъде също толкова ефективен. Сигнализира на хората си да приближат и те предпазливо се промъкнаха до една стърчаща гола скала. Удобна пролука между дърветата им осигуряваше изглед към селището, езерото и крепостта на острова.
Градчето лежеше под тях, на около километър и половина — полумесец от бели и жълти сгради с покрити с плочи покриви, наредени покрай брега на езерото. От едната страна се простираха обширни площи обработваема земя. Самата крепост бе на четиристотин метра от брега, на североизток. Беше построена върху нисък конус в средата на езерото; най-долните пояси бяха от камък, а модерната вътрешна част бе от железобетон. Този пръв поглед към укреплението изпълни полковника с неприятно чувство. Много неща зависеха от грингото.
Докато оглеждаше разположението на крепостта, откри от задната й страна малък залив — идеално място за десант, отделено от укреплението от скален ръб, защитено и скрито. Разгледа го много внимателно, като запомняше всички подробности.
Погледна си часовника. Петнайсет минути до уречения сигнал. Изпълзя назад, за да изчака под прикритието на камъните и храстите.
— Нека момчетата да пийнат чай — каза на сина си. Минута по-късно хората му отваряха термосите и си наливаха горещ черен чай със захар и мляко. Полковникът отпи от чашата си, като от време на време поглеждаше към крепостта през бинокъла. Слънцето беше в идеалната позиция (това също беше планирано) и за щастие не бе скрито от облаци. Прогнозите за времето се бяха оказали точни.
Чаят беше великолепен и той му се наслаждаваше бавно, като се възползва от възможността да запали и пурета. Запафка замислено. Беше имал колебания около мисията, но те вече бяха минало. Знаеше, че има две черти, които невинаги могат да се нарекат желателни за един обществен служител — абсолютна почтеност, с непоносимост към подкупи и корупция, и инстинкт да намира свое решение на проблемите дори това да означава да работи извън рамките на стандартните процедури. И двете качества бяха засегнали сериозно кариерата му и в крайна сметка го бяха запратили в Алсдорф, както се бе сетил и проницателният Пендъргаст. Но сега Суза бе убеден, че единственият начин да сложи край на убийствата в градчето, което се беше заклел да защитава, да среже цирея Нова Годои, е чрез решителни и нестандартни действия. Усещаше, че Пендъргаст също е от хората, действащи извън общоприетите рамки. Двамата имаха много общо. Какъвто и да бе изходът, вече нямаше връщане. Нямаше време за размисляне — а само за действие.