Петима войници. И той. Шестима срещу цяла крепост добре въоръжени и обучени бойци, генетично създадени да бъдат безмилостни и интелигентни, намиращи се на своя територия, защитаващи своята земя, своя град, своята крепост, причината за собственото им съществуване.
Докато обмисляше проблема, Пендъргаст започна да осъзнава, че може да не са останали никакви изгледи за успех. Единствената му утеха бе, че войната е най-непредсказуемата от всички човешки дейности.
Измъкна се от укритието си и се втурна по тунела, като се скри в един страничен проход, когато чу тропота на приближаващи се войници. Те минаха покрай него и той продължи напред, като се спусна по порутено стълбище, водещо към основите на крепостта. Някъде отгоре вече се чуваше стрелба — войниците несъмнено се събираха да окажат отпор на последните хора на полковника при дупката в стената или непосредствено около нея.
Когато стигна големия тунел, минаващ покрай външната стена, гърмежите зазвучаха по-силно. Отново чу тропот зад себе си и в последния момент успя да се вмъкне в една лаборатория и да затвори вратата. Чуха се още изстрели и писъци. Поне бразилците оказваха забележителна съпротива.
Изскочи в тунела и продължи напред, докато не стигна една чупка, зад която се беше свила група немски войници, явно приковани на място от огъня на бразилците. Тесните тунели, тежките каменни стени и безбройните ниши и скривалища поне донякъде помагаха на хората на полковника срещу многобройния противник. Пендъргаст се заслуша и реши, че бразилските войници са заели добра отбранителна позиция в самата стена и оказват сериозна съпротива, но са притиснати от всички страни. Бяха обречени, ако не успееха някак да се измъкнат.
Промъкна се напред, изчака поредната силна експлозия и като я използва като прикритие, свали един от германците с изстрел в бедрената артерия, където нямаше да могат да определят откъде е долетял куршумът. Изчака отново удобен момент и свали втори германец. Стана точно така, както се беше надявал — без да осъзнават, че са атакувани в гръб, войниците се оттеглиха към него с известен смут, смятайки, че са изложени на огън някъде отпред. Пендъргаст бързо се скри в лабораторията, за да минат покрай него. След това излезе, вече пред отстъпващата група, претърси един от свалените войници и намери няколко гранати и два пълни пълнителя за автомат, като през цялото време му се налагаше да се прикрива от огъня на паникьосаните бразилци.
Вече въоръжен, Пендъргаст се върна в лабораторията, свърза гранатите една за друга и направи хлабави възли около предпазителите им. След кратко търсене намери тънка жица и издърпа халките. Много внимателно се върна в тунела, като се ослушваше за паузи в стрелбата и експлозиите, в подходящия момент спринтира и спря на мястото, където таванът бе нашарен с пукнатини. Измъкна една носилка на колела от съседната лаборатория, качи се на нея, закрепи грозда гранати за тавана и разви тънката жица, която закрепи за края на връвта с хлабавия възел. После избута носилката в лабораторията, приклекна до вратата и се заслуша.
След малко пусна няколко дълги автоматични откоса и извика:
— Sie sind hier! Schnell!
„Тук са! По-бързо!"
Викът беше последван от нов откос.
— Бързо!
Немските войници забързаха към него снишени, като стреляха.
Пендъргаст пусна още един откос и извика за помощ.
— Hilfe! Hilfe!
Щом войниците приближиха, Пендъргаст дръпна жицата, освобождавайки предпазителите на гранатите — и веднага се метна в лабораторията и затръшна металната врата. Миг по-късно мощната експлозия разтърси тунела. Малкият прозорец на вратата се пръсна; самата врата бе изкъртена от пантите и отлетя чак в другия край на помещението. Приклекналият до стената Пендъргаст стана и се хвърли навън сред задушаващия облак прах, като тичаше сред падащите каменни блокове на срутващия се тунел. Почти слепешком успя да стигне до позицията на полковника. Видимостта и тук беше нулева.
— Полковник, Пендъргаст съм! — извика той на английски и после на португалски. — Me ajude! След мен! Имаме само няколко секунди!
Обърна се и изтича обратно в облака прах, следван от полковника и четиримата му останали войници.
74
След мястото на срутването тунелът правеше широка дъга покрай външната крепостна стена от дясно и лабораториите отляво. Това беше основният път за придвижване на това ниво и като такъв бе доста опасно място. Ключът, реши Пендъргаст, бе да се спуснат още по-надолу, в лабиринта от подземни проходи, тъмници, килии и складови помещения. Бяха го затворили точно в тази част, но по време на бързото си разузнаване на крепостта не я беше проучил, тъй като бе сметнал, че не е от значение.