— Много дълго. Минахме покрай много, много коли.
— Какво си спомняш от пътуването ти? Прекосихте ли някакви мостове, минахте ли през тунели?
— Прекосихме голям мост над река. — Момчето поклати глава. Толкова много сгради, толкова високи.
Пендъргаст веднага вдигна домофона.
— Чарлз? Относно таксито, докарало момчето. Трябва ми номерът му. Прегледайте записите на охранителните камери и ми го съобщете веднага. Благодаря. — Затвори и се обърна към момчето, което лежеше в леглото и изглеждаше толкова изгубено, така объркано и уязвимо.
— Да видим дали съм разбрал всичко, което ми разказа. Ти и брат ти сте близнаци, родени и израснали в Бразилия. Явно сте част от някаква програма. В нейните рамки той е получил всичко хубаво, целия добър генетичен материал, като по някакъв начин е оставил нежелателния на теб, така да се каже. Прав ли съм?
— Казват, че ние сме бунище. Боклук.
— И всички вие имате номера. Ти си Четирийсет и седем.
— Четирийсет и седем.
— Значи сте много.
Младежът кимна.
— Бихте ли дръпнали завесите? Моля. Искам да видя светлина.
Пендъргаст отиде до прозореца, дръпна завесите и пусна в стаята косите жълти слънчеви лъчи на ранната зима, осветяващи покритите с плочи покриви, капандури, фронтони и кулички на прочутата жилищна сграда. Момчето се обърна с благодарност към светлината, която падаше върху бледото му лице.
— Първото, което трябва да получиш, е име — меко каза Пендъргаст. — Истинско име.
— Не зная как да се нарека.
— Тогава аз ще ти дам име. Какво ще кажеш за… Тристрам?
— Много ми харесва. А аз мога ли да те наричам… татко?
— Да — отвърна Пендъргаст. — Да. Наричай ме… — запъна се на думата — татко.
31
Кори стоеше в далечния край на паркинга на автокъща „Джо Рико Шевролет-Кадилак“. Редиците нови коли и пикапи проблясваха на студените слънчеви лъчи. Времената бяха трудни, особено в района на Алънтаун, и току-що я бяха изритали навън веднага щом стана ясно, че си търси работа, а не идва да купува.
Беше адски раздразнена. По-рано бе отишла да си оправи косата в един фризьорски салон наблизо. Оказа се направо невъзможно да разкара пурпурното и накрая се наложи да й боядисат косата черна и да я подстрижат до раменете, с леко накъдряне. Получи се ретроприческа в стил 50-те, която донякъде й хареса, но бе твърде консервативна за вкуса й. Добре ушитият сив костюм и малко грим завършиха трансформацията на готическата Кори в Кори юпито. Всичко това отряза голямо парче от трите хиляди на Пендъргаст.
И страхотно й помогна, няма що.
Със закъснение си даде сметка, че е било нереалистично да си мисли, че ще получи работа като продавач на коли, щом няма друг опит освен двете години колеж. Трябваше да кандидатства за секретарка, чистачка или нещо такова. Но вече бе твърде късно. Налагаше се да измисли някакъв друг начин да проникне в автокъщата и да разбере какво става там.
Както стоеше и се чудеше какво да прави, някакъв глас зад нея каза:
— Извинете?
Кори се обърна и се озова пред възрастна двойка — добре облечени, дружелюбни.
— Да?
— Свободна ли сте да ни помогнете?
Кори се огледа и понечи да обясни, че не работи тук, но нещо я спря.
— Разбира се — рече тя. Дари ги с ослепителна усмивка и протегна ръка. — Аз съм Кори.
— Сю и Чък Хесе — каза мъжът, стискайки ръката й.
Кори не беше съвсем сигурна накъде ще се развие всичко това, но какво пък толкова?
— Добре дошли в „Джо Рико Шевролет-Кадилак“ — каза тя.
— Наскоро се пенсионирах от университета и си търсим нещо удобно и елегантно — каза мъжът.
Кори веднага разбра, че професорът ще вземе думата, но май окончателното решение щеше да е на съпругата му, ако се съдеше по спокойното й и будно изражение. Изглеждаха приятна двойка. Мъжът дори беше с папийонка — нещо, което Кори винаги бе смятала за знак за добронамереност. Идеята започна да се оформя смътно в главата й.
Единственият проблем бе, че изобщо не разбираше от коли.
— Оглеждаме се за седани — каза мъжът. — Опитваме се да решим между CTS-S и CTS-V. Можете ли да ни помогнете в сравняването?
„Втасахме я“. Кори се усмихна отново и се наведе към тях.
— Ъ-ъ-ъ, трябва да ви призная нещо.
Мъжът повдигна гъстите си вежди.
— Вие сте първите ми клиенти. И… ами, не мисля, че аз самата съм много наясно относно разликите.
— Ох, Господи… — промълви мъжът и се огледа. — Има ли друг консултант, към когото да се обърнем?
— Чък — театрално прошепна жена му, — не я ли чу какво каза? Ние сме първите й клиенти. Не можеш да постъпиш така!