— Какво правите през деня?
— Работим. На нивите. И понякога ни отвеждат. За… опити. — Тристрам заклати енергично глава. — Няма да говоря за опитите.
— Градчето — каза Пендъргаст. — Охраняват ли го?
Момчето кимна.
— Войници. Много войници.
— На кого са подчинени войниците? Как се управлява градчето? Има ли управа, някаква група хора, които са начело?
Тристрам поклати глава.
— Един човек.
— Как се казва?
— Ф… Фишер. — Тристрам прошепна думата съвсем тихо, сякаш самото й произнасяне беше опасно.
— Как изглежда той? — попита Пендъргаст.
— Висок. По-стар от теб. Stark, kraftig — силен, като него. — Тристрам посочи Проктър. — Косата му е бяла. Съвсем бяла.
Проктър остана изненадан от ефекта, който имаше описанието върху Пендъргаст. Агентът потръпна и се извърна.
— Градчето — със странен глас каза той, все още с гръб към тях. — Има ли още някакви уникални аспекти?
Тристрам се намръщи.
— Аспекти? Какво означава аспекти?
Пендъргаст се обърна.
— Различава ли се по някакъв начин от другите градове? Има ли нещо, по което може да се познае? Например от разстояние?
— Да. Има… — И момчето вдигна ръце, очерта с тях кръг и ги вдигна още, като ги приближаваше.
— Не разбирам — рече Пендъргаст.
Тристрам повтори жеста, след което въздъхна шумно, обезсърчен, че не може да обясни ясно.
Пендъргаст стана.
— Благодаря, Тристрам. Много ми помогна. А сега слушай: трябва да се опитам да попреча на брат ти да убие още хора.
Тристрам кимна.
— Докато го правя, не мога да остана тук с теб.
— Не! — Момчето отново се надигна.
— Трябва да останеш тук. Те те търсят.
— Не ме е страх от тях!
Проктър погледна момчето. Смели думи, несъмнено искрени — но най-вероятно Тристрам щеше да подвие опашка и да се скрие зад баща си при първото почукване на вратата.
— Знам, че имаш добри намерения — меко рече Пендъргаст. — Но точно сега трябва да изчезнеш вдън земя.
— Вдън… земя? — повтори синът.
— Да се скриеш. Тази къща има места за целта. Места, на които можеш да се скриеш и да останеш в безопасност от всякакви атаки и заплахи.
Пристъп на гняв изкриви фините черти на момчето.
— Да се крия? В дупка? Няма! Твърде дълго стоях в дупка!
— Тристрам. Ти си поел огромен риск с бягството си. И сам дойде при мен. Сега трябва да ми се довериш. — Пендъргаст хвана ръката на момчето. — Няма да те пъхаме в никаква дупка. Проктър ще е с теб. А аз ще идвам колкото се може по-често.
Лицето на младежа се бе зачервило. Той сведе глава. Личеше, че е ядосан, но не каза нищо.
Пендъргаст дръпна Проктър настрана и каза:
— Знаеш къде да го настаниш.
— Да, сър.
— И, Проктър? Питам се дали не мога да те натоваря да използваш това време… тази, така да се каже, принудителна изолация, да образоваш донякъде Тристрам.
Проктър го погледна.
— Да го образовам ли?
— Разговаряй с него. Дай му възможност да упражнява езика. Прави му компания — личи си, че отчаяно се нуждае от социализация. Не знае нищо за външния свят. Чети книги с него — романи, истории, всичко, което предизвиква интереса му. Слушайте музика, гледайте филми. Отговаряй на въпросите му. Покажи му как да работи с компютър.
При мисълта, че ще бъде детегледачка, Проктър се вцепени.
— Да, сър.
Пендъргаст се обърна към Тристрам.
— Трябва да тръгвам. Оставям те в добрите ръце на Проктър. Утре ще дойда пак. Тристрам, искам да си спомниш всичко, което можеш, за детството си, за това как си израснал, как си живял на онова място, какво е разположението му, кой е бил с теб — всичко. И бъди готов да ми разкажеш, когато дойда утре. Предстои ни дълъг разговор.
За момент момчето продължи да стои с наведена глава. После въздъхна и кимна унило.
— Довиждане, Тристрам. — Пендъргаст го изгледа дълго и изпитателно. После кимна на Проктър, обърна се и излезе също така безшумно, както беше дошъл.
Проктър погледна момчето и каза:
— Ела да ти покажа новата ти стая.
И тръгна към книжните лавици. Тристрам го последва малко неохотно. Жадното му любопитство сякаш се бе изпарило.
Проктър погледна редиците книги, намери нужното заглавие, хвана тома и го дръпна. Чу се щракане, целият шкаф се завъртя и от другата страна се видя асансьор.
— Scheiβe — промълви Тристрам.
Влязоха в кабината и Проктър натисна бутона за сутерена. Щом слязоха, той поведе Тристрам през лабиринта от слабо осветени каменни коридори, целите в плесен и петна. Поддържаше бързо темпо, за да не дава възможност на младежа да спре и да надникне в някое от помещенията — съдържанието им можеше да го смути доста.