— Баща ми не ме харесва — нещастно каза Тристрам.
— Той просто прави най-доброто за теб — рязко отвърна Проктър.
Спряха в малко сводесто помещение, съвсем празно с изключение на гравирания в едната стена герб, изобразяващ око без клепач над лунен сърп и пълна луна, под които беше легнал лъв — фамилният герб на Пендъргаст. Проктър пристъпи към него и го натисна с две ръце. Каменната стена се завъртя и се видя спирално стълбище, което се спускаше стръмно в мрака. Тристрам се опули, но не каза нищо.
Проктър включи осветлението и се спусна по стълбите в мазето, следван от Тристрам. Щом стигнаха долу, продължиха по къс проход, водещ към сводест коридор, който сякаш нямаше край.
— Какво е това място? — попита Тристрам, като се оглеждаше в почуда.
— Сградата навремето е била манастир — обясни Проктър. — Мисля, че монасите са използвали мазето като некропол.
— Некропол ли?
— Гробище. Където са заравяли мъртвите.
— Нима са заравяли мъртвите?
Проктър предпочете да не пита какво правят с мъртвите там, откъдето е дошъл Тристрам.
Поведе го покрай стари лаборатории, помещения, пълни със стъклени бутилки, подредени в безкрайни редици по лавици, покрай стаи с гоблени и произведения на изкуството. Проктър никога не беше обичал тези плесенясали подземия и затова ускори крачка. Момчето го следваше, като се озърташе ококорено. Накрая Проктър го поведе по страничен коридор до малка, но добре обзаведена стая с баня към нея. Вътре имаше легло, маса и столове, рафт с книги и скрин с огледало. Помещението беше толкова чисто и приятно, колкото можеше да бъде в подземието — долавяше се лека миризма на амоняк и гниене. Затваряше се с яка дървена врата с добра ключалка.
— Това е стаята ти — каза той на Тристрам.
Момчето кимна и се огледа. Изглеждаше доволно.
— Можеш ли да… четеш? — попита Проктър, поглеждайки към книгите. Тази мисъл му бе хрумнала съвсем неочаквано.
— Само добрите близнаци би трябвало да могат. Аз обаче се научих сам. Съвсем малко. Но само на немски.
— Ясно. Е, ако нямаш нищо против, ще ида да ти взема някои неща. Ще се върна след половин час.
— Как казахте, че се казвате?
— Проктър.
Момчето го погледна и се усмихна стеснително.
— Благодаря, хер Проктър.
33
Алойзиъс Пендъргаст спря ролс-ройса на ъгъла на Бушуик Авеню и Месерол Стрийт в Бруклин. Според справката на таксиметровата компания именно тук таксито бе качило бягащото момче. Намираше се в стар, почти изоставен индустриален квартал, който тепърва ставаше свидетел на нашествието на креативни пионери, но си беше запазил грубите графити, боклука, сградите със заковани прозорци и черупките на изгорели коли. Обитателите на улицата бяха предимно клошари, хипстъри и странно изглеждащи младежи.
Докато слизаше от Сребърния призрак и го заключваше, Пендъргаст се набиваше на очи с черния си костюм. Тръгна с ръце в джобовете по Месерол. Беше следобед, ярката, но студена слънчева светлина се лееше върху паважа. Пред него се издигаше стар пивоварен комплекс от деветнайсети век, заемащ площ близо половин хектар. Над него се издигаше огромен склад за хмел, на който все още можеше да се различи името Ван Дам наред с датата на основаването — 1858.
Пивоварна. Без да знае, Тристрам беше описал точно такова място — дългия подземен тунел, в който се складират бъчвите, огромната тухлена пещ за изсушаване на хмела. Нямаше съмнение, че са го държали именно тук — и че похитителите му, Албан и нацистките му началници, са използвали пивоварната като база за онова, което са планирали.
Пендъргаст внимателно огледа сградата. Дори в този западнал район на Бруклин тя си оставаше чудесно място за недвижима собственост и затова прозорците и вратите й бяха грижливо заковани с дъски и ламарина. Две стари тежки заводски порти блокираха някогашния главен вход. Бяха затворени и в едната имаше врата за пешеходци, заключена с верига и допълнително заварена с две метални пръчки.
Пендъргаст приближи и огледа някои от по-малките второстепенни входове по разпадащата се фасада. Всички бяха повече или по-малко непристъпни. Когато спря при една врата да огледа ключалката й, чу зад себе си глас.
— Да ти се намират пари, приятел?
Пендъргаст се обърна и видя гърчав младеж, несъмнено пристрастен към хероина, който се взираше в него с пусти, жадни очи.