— Всъщност имам. — Пендъргаст бръкна в джоба си и извади двайсетдоларова банкнота. В мъртвите очи на младежа проблесна искра и той посегна към парите с треперещи пръсти.
— Искам да проникна в тази сграда — каза Пендъргаст, като дръпна бързо банкнотата. — Как може да стане?
Младежът го зяпна.
— Ти да не си крадец?
— Застрахователен агент съм.
Колебание, докато онзи се опитваше да мисли.
— Не може да се влезе, доколкото знам.
— Да, но ако исках да проникна вътре, как бих могъл да го направя?
Още един отчаян опит за мислене.
— Аз щях да отида отзад, където са релсите. И да прескоча оградата.
Пендъргаст му подаде банкнотата. Младежът я грабна и побърза да се отдалечи в тръс.
— Гледай да не те пипнат — извика през рамо.
Пендъргаст отиде до края на комплекса, зави на ъгъла и стигна до изоставено железопътно депо с ръждясващи контейнери и стари машини, оградени с телена ограда.
С едно-единствено движение, сякаш замахваше с бухалка, Пендъргаст се хвана за оградата, прехвърли се през нея и скочи от другата страна. Спря за момент, за да си оправи костюма. После тръгна през контейнерите и бурените покрай линията, водеща към задната част на пивоварната. Релсите изчезваха в комплекса под още едни метални порти. Докато приближаваше, Пендъргаст забеляза, че доста от бурените са смачкани и изпочупени от неотдавнашно преминаване на хора. По меката земя покрай линията имаше отпечатъци от обувки.
Пендъргаст последва следите през железопътната линия към малка врата в тухлената стена. Оказа се, че вратата е стара и масивна като останалите, но не бе заварена, пантите й бяха наскоро смазани и имаше нова месингова ключалка от непознат модел.
Ключалката се оказа предизвикателство и се наложи да използва всичките си инструменти и умения. За съжаление вдигна и малко шум, тъй като някои от зъбците трябваше да бъдат преодолени с груба сила.
Накрая ключалката се предаде, но Пендъргаст не отвори веднага вратата. Изчака почти десет минути с изваден пистолет. След това се долепи до стената и побутна вратата с крак. Отначало тя започна да се отваря безшумно, но после спря със силно стържене на метал.
Последва тишина.
Изминаха пет минути. Пендъргаст се шмугна вътре, метна се на пода, претърколи се и намери прикритие зад една ниска стена.
Отново тишина. Никой не извика предупредително. Никой не откри огън.
Изчака очите му да свикнат с полумрака. Намираше се в огромно помещение, осветено от многобройни дупки и пукнатини в покрива, през които влизаха ослепителни тънки като молив лъчи. Във въздуха лениво се рееха прашинки. Миришеше леко сладникаво, на пръст.
Явно тук се бе товарела стоката на пивоварната — железопътната линия минаваше през цялото помещение между рампи и разпадащи се кранове. В края й имаше стар вагон, излязъл от релсите, с ръждясал и частично паднал покрив.
До вагона имаше десетина метра открито пространство.
Пендъргаст рязко скочи и се хвърли напред, след което се метна под прикритието на вагона. От новата си позиция можеше да наблюдава вратата, през която бе влязъл, както и голямата сводеста порта в другия край на залата. Прашният бетонен под беше осеян с отпадъци, а в прахта можеха да се различат стъпки.
Пендъргаст се промъкна до края на вагона, притича бързо през още едно открито пространство, скри се зад една колона, после зад още една и скоро се озова до сводестата порта. Беше затворена, но не и заключена.
Пендъргаст извади от джоба си малко диодно фенерче, долепи го за пистолета си, завъртя се и с вдигнато оръжие се втурна пред вратата, като покриваше пространството пред себе си.
Намираше се не в помещение, а в дълъг студен тунел, явно навремето използван за складиране на бира, както можеше да се съди по няколкото купчини разпадащи се бъчви и безбройните плесенясали бирени бутилки.
Озадачаването му се засили. Би трябвало да са тук и да го чакат. Би трябвало да се досетят, че ще дойде. И въпреки това от тях нямаше и следа.
Стигна до края на тунела и се озова пред нов проход. Зад него се виждаше още едно огромно открито пространство, пронизано от тънки слънчеви лъчи. Единият ъгъл бе зает от огромна пещ за сушене на хмел.
Фенерчето освети следите по пода — събираха се около металната врата на пещта, която зееше отворена. Отгоре, непосредствено под засводения покрив, покрай стената минаваше тесен метален мост.
Долепен до стената, Пендъргаст стигна до място, откъдето можеше да погледне нагоре към пътеката. Очите му вече бяха напълно свикнали с полумрака и той видя, че тесният мост също е празен.