Продължи покрай стената към вратата на пещта. Приближи я с извадено оръжие; после се втурна покрай нея, спря от другата страна и я отвори още повече, за да я използва като щит срещу потенциални стрелци.
Не последва нищо освен силен стон на ръждиво желязо. Той освети вътрешността на пещта. Беше празна.
Стените бяха почернели от сажди, а подът бе осеян с остатъци от храна. В единия ъгъл имаше кофа. В стената бяха забити вериги с окови, а по обгорения тухлен под отдолу се виждаха малки петънца кръв. В друг ъгъл имаше мръсно одеяло без дюшек. В трети се търкаляха стари окървавени бинтове. Явно това е бил временният затвор на Тристрам.
Пендъргаст претърси методично боклуците, като от време на време прибираше по нещо в епруветка или пликче. Но така и не намери нищо интересно.
Излезе навън и започна да изследва подробно района. В една ниша откри мястото, където вероятно бе живял Албан — походно легло, празна бутилка за газов котлон, чиста кофа. Огледа наоколо, но всичко беше старателно почистено.
Знаели бяха, че ще дойде — и бяха изоставили скривалището си.
В друга ниша имаше груба дъсчена маса, на която имаше котлон, евтина кафеварка и чаша. Пендъргаст насочи лъча на фенерчето към земята и се опита да последва разбърканите отпечатъци от стъпки в търсене на други места, които биха могли да бъдат използвани. След като не откри нищо, се качи по несигурната метална стълба на мостчето и мина по него, търсейки скрити места. Нищо.
Отново се върна в нишата на Албан. След това огледа масата. Грубата повърхност бе покрита с петна от кафе и отпечатъци от чашата. Пендъргаст поднесе фенерчето към ръба на масата и започна да осветява повърхността под различни ъгли. На четвъртия път лъчът освети някакви едва забележими букви върху мекото дърво. Един от надписите беше написан с повече натиск и подчертан два пъти. Пендъргаст остави фенерчето върху масата, извади от джоба си лист и молив, сложи листа върху знаците и внимателно започна да снема отпечатък с молива. Постепенно започнаха да се различават отделни букви. Пендъргаст бързо ги записа на друг лист, като оставяше празни места за онези, които бяха прекалено нечетливи. Опита да снеме отпечатъци от няколко посоки, като всеки път успяваше да изолира различни букви, докато не получи пет от общо осем.
БЕ_ _ _ЕСТ
Разгледа отпечатъка с лупа, после разгледа самата маса и накрая успя да добави още една буква.
Б Е _ A _ Е С Т
Загледа се дълго в листа. И накрая с едно бързо движение на молива завърши надписа:
БЕТАТЕСТ
34
Д-р Джон Фелдър седна малко обезсърчено в основното помещение на портиерната на Уинтур. Часове наред се беше мъчил да направи сградата горе-долу годна за живот — изми стените и пода с белина, махна паяжините, избърса прах от всички повърхности, замъкна всички вехтории в малкото подпокривно пространство — и вече можеше да спи, без да си представя как разни неща пълзят по лицето и ръцете му. Беше донесъл само няколко неща — надуваем дюшек и спален чувал, лаптоп, печка духалка, книги, храна и електрическа кана (кухнята бе твърде ужасяваща, за да си помисли изобщо да я използва), но не можеше да се каже, че се чувства като у дома.
Докато се трепеше, отново и отново си задаваше един и същи въпрос. „Защо правя това?“ Но в действителност вече знаеше отговора.
Стана от единствения стол и отиде при прозореца. Беше го почистил от мръсотията и в умиращата светлина на деня от него се откриваше добър изглед към имението Уинтур — потънало в сумрак, с тухлени стени, пъшкащи под тежестта на прекалено големия покрив, с безбройните черни прозорци, приличащи на дупки, заемани някога от зъби. Предишния ден беше поканен на следобеден чай и бе установил, че отвътре сградата изглежда точно толкова зловещо, колкото и отвън. Сякаш времето беше спряло някъде през 90-те години на 19 век — неудобни столове с прави облегалки и дантелени покривки, миниатюрни дървени масички с покривчици, малки стъклени фигурки и други древни дреболии. Килимите бяха тъмни, тапетите бяха тъмни, стените бяха от тъмно дърво и сякаш никаква светлина не би могла да освети ехтящите помещения. Навсякъде се носеше слаба миризма на нафталин. Не можеше да се каже, че е прашно, но въпреки това Фелдър непрекъснато се бореше с желанието да си почеше носа. Старата зла къща сякаш ги наблюдаваше и слушаше, докато седяха в мрачния преден салон и госпожица Уинтур ту сипеше хули върху градските големци, ту се оплакваше, че светът бил много по-добро място по времето, когато била момиче.