УИЛ АДАМС
ПО СЛЕДИТЕ НА ПРЕСЕЛЕНИЕТО
Благодарности
Хипотезата, че преселението на евреите, предвождано от Мойсей, може по някакъв начин да се свърже с управлението на езическия фараон Ехнатон, от десетилетия присъства в публичното пространство и един от най-известните ѝ защитници е Зигмунд Фройд в книгата си „Мойсей и монотеизмът“. Но за връзката между столицата на Ехнатон - Амарна, и поселището на есеите в Кумран се споменава отскоро. Тази хипотеза се появи в книгата на британския експерт по металите Робърт Федър - „Разгадаването на Медния свитък“, забележително четиво за всички почитатели на египетската история.
Много хора в Египет и Англия ми помогнаха да напиша тази книга, благодарен съм на всички тях. Но искам специално да благодаря на агента си Луиджи Бономи и издателя си Уейн Брукс за твърдата им подкрепа, проницателността, ентусиазма и съветите, без които писането става още по-трудна работа.
Пролог
Южният бряг на езерото Мареотис,
415 г. сл. Хр.
Мазилката най-накрая изсъхна. Марк загреба с шепи мръсотия и пясък от пода и започна да ги размазва по чистата бяла повърхност, докато тя стана мърлява и тъмна и на практика престана да се различава от останалата стена. Приближи маслената лампа, за да я разгледа, добави още мръсотия, където бе необходимо, и остана доволен, макар че очите му бяха отслабнали с възрастта. Мина за последен път през старите познати проходи и зали, сбогува се с приятелите и предците в катакомбите и спомените си, качи се по стълбите и излезе.
Вече беше късен следобед.
Пусна дървения капак и хвърли отгоре пясък и камъни. Те се строполиха с трясък, дрехите му свистяха при всяко движение и желязната лопата подрънкваше. През тези звуци дочу далечно пеене в хор. То се усили, беше толкова убедително, че той спря и се заслуша. Но дочу само тишината, която се нарушаваше единствено от тежкото му дишане, ударите на сърцето и слягащия се пясък.
Страховете на един самотен старец.
Слънцето беше припаднало ниско на запад, обагрено в оранжево. Те обикновено идваха през нощта, като всички злодеи. Тази сутрин видя отчуждени лица на пристанището. Някогашните приятели само мънкаха. Хората, които бе лекувал, без да мисли за собствената си безопасност, сега го гледаха като носител на зараза.
Завъртя отново лопатата, по-бързо и по-бързо, за да потисне паниката, преди да го е обзела напълно.
Мислеше, че ще го преодолеят. Общността им бе преживявала и други погроми, дори войни. Глупаво се надяваше, че идеите им ще победят, защото са много по-силни и смислени от фанатичната и жестока глупост на така нареченото праведно мислене. Но сбърка. Такава беше човешката природа - когато страховете се надигнат, здравият разум губи силата си.
Горката Хипатия11! Тази красива, мъдра и нежна жена. Казват, че лично папа Кирил22 заповядал да я линчуват. Епифанес беше видял всичко. А бе още момче, прекалено млад за такава гледка. Тълпата, предвождана от онова лицемерно чудовище цензора Петър33, я свалила от колесницата ѝ, съблякла я гола и я завлякла в църквата. Там я драли като агне с чирепи и след това изгорили останките ѝ.
И те се наричат Божии хора. Как не могат да разберат какво всъщност представляват?
Слънцето беше залязло. Притъмня и започна да се захлажда. Той забави темпото. Вече не беше в първа младост. Но не спря напълно. Колкото по-бързо свърши, толкова по-бързо ще си тръгне и ще се присъедини към семейството и приятелите си, за да търсят заедно убежище край Хермополис44 и може би дори край Хенобоскион55, зависи колко се е разпространила тази лудост. Изпрати ги напред с всички свитъци и ценности, които можеха да носят; мъдрост, трупана векове наред. В последните години се отпуснаха. Не беше никаква тайна, че имат подземен комплекс тук; той го знаеше. До него достигнаха и нелепите слухове за богатството и скритите им съкровища. Ако злодеите търсят достатъчно внимателно и дълго, имат всички шансове да намерят тези стъпала, нищо че така добре ги зарови. Затова зазида входа към залата за кръщение, за да оцелее поне малка част от мъдростта им, ако подземният комплекс бъде разкрит. А може би някой ден здравият разум отново ще се възцари и те ще могат да се върнат. Ако не той, то децата и внуците му. Ако пък и те не успеят, тогава хората от бъдещата епоха. Епохата на разума и просвещението. Може би те ще оценят мъдростта между тези стени, няма да я презират и да я поругават.