Светлините изчезнаха, пикапът отмина. Почака около двайсет секунди, преди любопитството му да надделее и да включи отново лампите в колата. Посърна, като видя, че двете комбинации и I не бяха една до друга, но след това забеляза, че бяха свързани от непрекъснатата линия, която описваше звездата със седем лъча. Написа комбинацията, към която сочеше централната фигура, след това проследи линията.
KN ХАГ HN I ТР K
Взря се в буквите и се опита да изкопчи решение от мозъка си, но изведнъж отговорът блесна като ярко слънце в главата му. Ала нямаше време да празнува. В този миг фаровете на пикапа светнаха право към него и го заслепиха.
47.
I
Нокс също включи фаровете си, натисна педала и излезе от тръстиката. Тойотата вдигна вода във въздуха, докато потегляше. Хората в пикапа бяха уплашени, шофьорът въртеше волана, а пътниците крещяха. Нокс тръгна през полето с бясна скорост, докато забеляза пътека, зави по нея и подкара по интуиция. В страничните му брони се удряха стебла.
Видя фарове отпред и една кола, която караше с висока скорост по шосето. Той също излезе на него, но прекалено бързо и гумите занесоха към полето отсреща, после обаче овладя колата и потегли бързо. След остър завой видя две полицейски коли, които бяха блокирали лентата. Натисна спирачки и калните гуми с мъка се сцепиха с мокрия асфалт. Включи на задна, но зад него бързо приближаваше друга полицейска кола. Излезе от пътя и пое през калните поля, превключи на висока скорост, набра мощност и преследващата го полицейска кола изостана. Стигна до изоставена железопътна бариера, зави наляво и заподскача по траверсите. Погледна в огледалото с надеждата, че се измъкнал. Но тогава в огледалото за обратно виждане се появиха фарове и релсите се разтресоха, след това проблесна още една двойка предни светлини. Нокс се огледа вляво и вдясно, но успоредно на линията имаше пълни с вода канавки, които дори и неговата тoйота не можеше да премине.
Срещу му бавно приближаваше товарен влак, истинско чудовище с десетки вагони. Той се опита да стигне до отбивката, но влакът го изпревари. Нямаше как да се разминат, след минута-две щяха да се сблъскат. Полицейските коли го застигаха, бяха включили сирените и светлините на покривите. Нищо не можеше да направи. Нокс пъхна в джобовете си телефона, портфейла, ножиците, химикалката и всичко, което евентуално би му потрябвало, скочи от колата, изтича до влака, хвана се за стълбата и се качи на покрива. Влакът се появи отляво, значи отиваше на юг, може би дори до Асют, където търсеха Гейл. Но Нокс вече не се интересуваше от Асют. Беше разгадал мозайката и защо Гейл беше насочила вниманието му към нея. А отговорите, до които достигна, го зовяха на изток, не на юг.
Намери стълбата от другата страна на покрива, слезе по нея и скочи от движещия се влак. Претърколи се на приземяване. Нил беше на около два километра. Мина през храстите и излезе в полето. Изпод стъпалата му изригваха фонтани, докато тичаше, а тайната на мозайката грееше ярко в ума му.
KNХАГHN I ТРK
Akhenaten, Theoeides, Threskia.
Ехнатон, Божествена форма, Божий слуга.
II
Полицейската радиостанция на Нагиб често заглъхваше. Удари я ядосано с длан. Пукането се превърна в поток от реч.
- Измъква се. Измъква се.
- Видях го.
- Тръгва към влака. Спрете го.
- Качи се! Качи се!
- Последвайте го.
- Спрете влака. Спрете проклетия влак. - Пак започна да пука. - Какво значи - не знам как? Последвай го, идиот такъв. Надмини го. Махни на машиниста. Не знаел...
Нагиб освободи ръчната спирачка на ладата си, спусна се по лекия наклон и паркира в прикритието на дърветата близо до Нил, доколкото това беше безопасно в такова време. Ако правилно се беше ориентирал, всичко се случваше на километър от тук нагоре по течението. Включи фаровете на дълги светлини, заради наклона те сочеха надолу и рисуваха ярки жълти елипси върху разпенената повърхност на Нил и осветяваха отдолу милиони падащи дъждовни капки.
Усети, че настъпва онзи миг на сладка неподвижност, когато все още не си стигнал до отговора, но си сигурен, че е наблизо. И ето го и него.
Светлината, идваща отдолу.
Да!
Как може да е бил толкова сляп! Как може всички да са били толкова слепи!
III
Местните рибари бяха извлекли лодките си високо на нилския бряг в предчувствие за бурята и ги бяха обърнали с дъната нагоре. На Нокс му трябваха две минути да намери една с гребла. Преобърна я и я повлече надолу към водата. Хвърли поглед назад. Никой не го преследваше. За негов късмет полицаите още си мислеха, че е във влака.