Учените разгорещено спореха къде е било това море, обикновено го поставяха в древните блата на изток от делтата на Нил. Но това е много подходящо име и за езерото Мареотис, което е обградено от тръстики и на места директно опира до Средиземно море. По този бряг са документирани много цунамита, предизвикани от подводни земетресения или вулканични изригвания. Първият признак на цунами е отдръпването на морето в огромен отлив и появата на акри суха земя. Можело да остане така с часове, достатъчно време за бягство, преди високата приливна вълна да залее брега и да унищожи всичко по пътя си.
Източният бряг на Нил се показа пред очите му. Нокс спря да гребе и остави течението да го отнесе надолу.
Терапевтите са пеели песни в прослава на преселението и разделянето на Морето от тръстика. И той си зададе стряскащия въпрос: възможно ли е да са избрали точно това място не от страх от погроми или желание да ги оставят на мира? И терапевтите да не са някаква малка издънка на есеите, а тяхното поселище в Борг ел-Араб всъщност да е паметник на великото чудо на преселението?
Носът на лодката застърга брега. Нокс скочи на земята и прибра греблата. Точно се канеше да изкачи склона, когато чу ясен звук зад себе си. Щракна пистолет. Той замръзна, бавно вдигна ръце и се обърна.
48.
I
Денят беше задушен, а неработещите климатици на терминал 2 на летището в Кайро не правеха живота по-хубав. Докато стигнат до гишето за чекиране, Грифин и студентите му вече се потяха обилно. Тревожността му бе надминала всякакви разумни граници и той се боеше, че това си личи по лицето му. Но жената зад гишето потисна прозявката си и му махна да преминава. Взе ветрилото от паспорти, които ѝ подаде, разпечата бордните им карти, прибра багажа и промърмори нещо, което той не успя да разбере заради шума в ушите, който понякога се появяваше, когато беше под стрес.
- Моля? - попита той. Наведе се напред, докато тя повтаряше думите си. Но говореше английски с тежък акцент и той пак нищо не разбра.
Тя въздъхна ядосано, написа число на парче хартия и му го показа. Сърцето му биеше силно. Усещаше, че под мишниците му са се образували големи влажни кръгове. Извади портфейла си, измъкна дебела пачка от двайсетдоларови банкноти и я помоли с очи да вземе колкото иска, само да ги пусне да минат. Тя погледна през рамо, видя началника си, обърна се отново със сведени очи, дръпна само една банкнота от пачката, направи някакви изчисления на екрана и му върна ресто в египетски лири. Пулсът му малко се успокои, но после пак се ускори, когато се наредиха за проверка на паспортите. Но и там минаха без проблеми, а той се почувства омаломощен и замаян от облекчението. Намери тоалетна, подпря се на мивката и се разгледа в огледалото. Кожата му имаше зеленикав оттенък, изглеждаше остарял, а ръцете му силно трепереха.
Почувства угризения, когато се сети за Клеър, но прогони тези мисли от ума си. Едно по едно. Качването на самолета започваше след четирийсет и пет минути. С малко късмет след два часа ще са извън египетската юрисдикция. Тогава щеше да има достатъчно време да се притеснява за Клеър.
Напълни шепи със студена вода и наплиска лицето си. Все едно се молеше. Подсуши се със салфетка, която смачка и хвърли към преливащото кошче за боклук, но тя се изплъзна и падна на пода. Загриза го съвест, наведе се, вдигна я и я прибра в джоба си. След това се опита да се усмихне в огледалото и да задържи това изражение, докато се върне при студентите си.
II
На Нокс му трябваше малко време, за да различи в тъмнината криещия се сред дърветата полицай. Пистолетът му сочеше малко настрани, беше готов да го използва, но не веднага. Беше нисък и слаб, но излъчваше увереност и сигурност, така че Нокс дори не си помисли да бяга.
- Вие сте Даниел Нокс - каза полицаят.
- Да - потвърди Нокс.
- Ще ви задам няколко въпроса. Ако искате, можете да ме излъжете, това зависи от вас. Но във ваш интерес е да кажете истината.
- Какви въпроси?
- Като начало - какво правите тук?
- Търся една приятелка.
- Коя?
- Казва се Гейл Бонар. Отвлякоха я преди два...
- Знам коя е. Но тя беше отвлечена в Асют. Та какво правите тук?
- Не мисля, че е станало в Асют - изтъкна Нокс. - Според мен се е случило тук.
- Казвам се Нагиб Хюсейн - представи се полицаят. - Със съпругата ми ви видяхме веднъж по телевизията. Вие бяхте, нали? С тази жена Гейл и с генералния секретар обявихте, че сте открили гробницата на Александър.