- Тогава някой се натъква на трупа - предположи Нокс. - Той също вижда пукнатината в скалата. Новооткрита гробница, която направо го кани да я ограби. Увива момичето в брезент и го заравя в пустинята.
- И аз това започнах да подозирам - съгласи се Нагиб. - И се зачудих - ами ако приятелката ти Гейл и нейните придружители са забелязали нещо, докато са снимали в Амарна? И точно затова са изчезнали? Говорих с местните доброволци. Те вече нямат достъп до Долината на царете. Местният туристически полицай капитан Халид Осман им забранил да ходят там след последната голяма буря.
- Господи! - промълви Нокс. - Казал ли си на някого?
- Опитах се. Но шефът ми не искаше и да чуе. В египетската полиция не можеш да изградиш кариера, ако се заяждаш с другите служби. А пък и аз нямах доказателства, само подозрения. Но точно преди да се срещна с теб, осъзнах нещо. Помниш ли видеозаписа със заложниците?
- Мислиш ли, че мога да го забравя?
- Забеляза ли осветлението?
- Какво искаш да кажеш?
- Спомни си. Виждаше се долната страна на брадичките им. Цялата светлина идваше отдолу. Всички работят по версията, че са държани в къща или апартамент във или около Асют. Но къщите и апартаментите нямат лампи на пода. В Египет подобно осветление има само на определени места.
- Исторически терени - отбеляза Нокс.
- Точно така - потвърди Нагиб. - Този запис не е направен в Асют. Сниман е в Амарна.
49.
I
- Господин Грифин?
Грифин вдигна стреснато глава и видя двама униформени охранители от летището пред себе си. Те му се усмихваха учтиво, но и като хора, които знаеха нещо. Стомахът му се сви, започна да му се гади.
- Да? - каза той.
- Бихте ли дошли с нас, моля?
- Къде?
По-високият кимна към стъклен офис в далечния край на залата за заминаващи.
- В стаята ни за разпити.
- Но всеки момент ще започнат да пускат пасажерите за моя полет.
Усмивките им станаха по-напрегнати.
- Моля ви. Последвайте ни.
Раменете на Грифин увиснаха. Беше предчувствал, че това ще се случи. Животът беше жесток с него. Обърна се към Мики.
- Ти поемаш оттук - каза му и подаде кредитната си карта. - Изведи всички живи и здрави от страната. Разбра ли?
- Ами вие?
- Аз ще се оправя. Просто заведи останалите у дома. Мога да разчитам на теб, нали?
- Да.
- Добро момче - каза Грифин и го потупа по рамото. И последва двамата охранители с натежало сърце през покритата с килим зала за заминаващи.
II
- Какво ще правим? - попита Нагиб.
- Не можеш ли да разкажеш всичко това на шефа си?
- Няма да ме изслуша. Не и мен. Знаеш как става. Смятат ме за дразнител, който само им усложнява живота. А и с какво разполагаме? Осветление и мозайка.
- Но сме прави - настоя Нокс.
- Да - съгласи се Нагиб. - Но не е достатъчно. Трябва да разбереш как стават нещата в Египет. Между различните служби има съперничество и завист. Ако туристическата полиция чуе да ги обвиняваме, че стоят зад всичко това... - Той поклати глава. - Ще се съпротивляват с нокти и зъби. Това е въпрос на чест. Ще поискат доказателства, ще се подиграят с тях, ще контраатакуват, ще ни обвинят във всички грехове. Шефът ми се е издигнал точно защото знае как да избягва подобни сблъсъци. Повярвай ми, дори няма да иска да ме изслуша, не и ако не му представя неоспорими доказателства.
- Неоспорими доказателства? И как, по дяволите, се очаква от нас да ги получим?
- Можем сами да намерим заложниците - подхвърли Нагиб почти на шега. Но след това поклати глава, сякаш за да отхвърли мисълта. - Амарна е прекалено голяма. А когато Халид разбере, че търсим там, веднага ще си замете следите.
- Да - кимна Нокс, когато започна да осъзнава какво му предлага египтянинът. - Така е.
III
Грифин усети как ръцете му всеки миг ще затреперят, по същия начин природата предусеща наближаващото земетресение. Стисна длани, за да не му проличи.
- Може ли да побързаме? - помоли той. - Полетът ми е след...
- Забравете за полета.
- Но аз...
- Казах да забравите за полета. - Единият дръпна стол, седна и се наведе напред. - Боя се, че трябва да се занимаем с някои нередности, преди да ви пуснем.
- Нередности?
- Да, нередности.
- Какви нередности?
- Такива, с които трябва да се занимаем.
Грифин кимна. През целия си съзнателен живот се бе чувствал онеправдан. Наричаха това живот в лъжа. Лъжата, че си адекватен. Погледна през стъклената стена на офиса към залата за заминаващи и видя студентите си, които се разхождаха покрай изхода, обсъждаха нещо разгорещено, гледаха разтревожено към него и отлагаха качването на самолета за последния момент. Изведнъж му се сториха толкова млади. Бяха деца. Всички знаеха, че разкопките им са секретни. Но не им пукаше. Те бяха богобоязливи, бяха американци, имаха имунитет срещу последствията. Но сега имунитетът им беше свален и те осъзнаваха колко са уязвими. В главите им се въртяха ужасяващи истории за чуждестранни затвори, юридически процедури, в които не разбират и дума, цялото им бъдеще бе в ръцете на хора, които презираха като езичници... Нищо чудно, че бяха уплашени.