Време беше да тръгват.
51.
I
Вратата на килията на Клеър се отвори с трясък и вътре нахлу Огюстен, последван от нисък, слаб мъж, облечен в добре скроен сив костюм.
- Каза ли им нещо? - попита Огюстен.
- Не. - Размина се на косъм, обаче. За малко да проговори пред Хосни, но Фарук се върна, а с него се върна и враждебността. Хосни бе вдигнал раздразнено очи, дори си позволи да се усмихне съучастнически на Клеър. И двамата бяха наясно колко близо до успеха беше той.
- Добро момиче - зарадва се Огюстен и я целуна по челото. Но после отстъпи, сякаш се уплаши, че е прекрачил някаква граница. - Исках само да кажа, че е много важно да получиш добра юридическа помощ.
- Разбира се - съгласи се тя.
- Страхотно. Тръгвай с мен.
- Мога ли да си тръгна?
Огюстен кимна на придружителя си.
- Това е господин Нафиз Зидан, най-добрият адвокат на Александрия. Налагало ми се е да го използвам един-два пъти. Знаеш как е. Той се погрижи за всичко. Можеш да си тръгнеш, но трябва да се върнеш утре следобед. Така става ли?
- Ще дойдеш ли с мен?
- Разбира се. Нафиз също.
- Добре тогава - каза тя и се обърна към адвоката. - Много ви благодаря.
- Удоволствието е изцяло мое - отвърна Нафиз.
Клеър се вкопчи в ръката на Огюстен и той я поведе към фоайето. Там изведнъж се оказа, че не може да си тръгне толкова бързо.
- Боя се, че трябваше да се съгласим на определени условия, за да договорим освобождаването ти - съобщи ѝ той. - Важното е, че тази нощ няма да спиш тук.
- Какви условия?
- Първо, конфискуват ти паспорта и ще ти го върнат, когато решат разследващите. - Отвори ѝ вратата и я поведе надолу по стълбите пред сградата, след това ѝ отвори вратата на колата на Мансур, която ги чакаше долу. - Освен това ги уверих, че няма да напускаш страната преди това.
- Няма - обеща тя и се качи в автомобила. - Но колко дълго ще продължи разследването?
- Ще има да се точи - призна Огюстен и седна до нея. - В Египет обикновено всичко става бавно. - Взе ръката ѝ в дланите си и я притисна, за да ѝ вдъхне кураж. - Но не бива да се тревожиш. С Мансур сме измислили всичко...
- Ай, ай, ай, ай, ай! - запротестира Нафиз от предната седалка и си запуши демонстративно ушите. - Не чувам нищо. Аз съм адвокат.
- Прости ми, приятелю - засмя се Огюстен. И се обърна пак към Клеър. - Просто ми се довери. Всичко ще е наред. В Египет е важно кого познаваш. Обикновено това ме дразни. Но тази вечер съм щастлив, че е така. Защото познавам много хора, Клеър. Много хора с връзки и власт. Ще се обадя на всички, ако се наложи.
- Благодаря - каза тя.
- Поех определени ангажименти от твое име. Лич- но съм отговорен да се явиш на всички разпити и съдебни изслушвания, ако се стигне дотам, макар да не вярвам. Но се боя, че това означава да ми гостуваш, докато всичко свърши.
- Няма ли да ти преча?
- Разбира се, че не. За мен ще е удоволствие.
Клеър сведе очи към ръката си, която все още беше между неговите длани. Той се досети какво си помисли тя, изчерви се силно, пусна я и се отдръпна от нея.
- Не! - увери я. - Няма нищо страшно, обещавам ти. Ще си имаш собствена спалня. Искам да кажа, ще спиш в моята спалня, но аз няма да съм там, аз ще съм на дивана във всекидневната, само ще си взема възглавница и одеяло. И преди съм спал на дивана, много е удобно, дори по-удобно, отколкото на леглото. Нямам представа защо не спя винаги там. Важното е, че ще си в пълна безопасност, давам ти думата си.
Млъкна като засрамен ученик и пое дълбоко дъх. Погледна я в очите, за да види дали му вярва, и осъзна, че й трябва още един финален щрих.
- Честно, Клеър - настоя той. - Не съм си и помислял да се възползвам от теб, не и след целия този риск, който пое заради мен.
Настъпи тишина. Миг, още един.
- О! - възкликна тя.
II
Нокс лежеше на покрива на пикапа, изложен на целия ужас на бурята. Погледна надолу по пътя и осъзна, че в импровизирания му план има сериозен недостатък. Дори фаровете да бяха на дълги светлини, видимостта щеше да е катастрофална. Но Нагиб и Тарик не можеха да ги включат, без да се издадат. А да карат без фарове в тези условия беше почти невъзможно.
Силен порив на вятъра заклати пикапа. Той се наклони силно настрани и от тавана му се посипа вода, а Нокс трябваше да се хване здраво, за да не падне. Гумите се стабилизираха, но колата забави ход. Той отново погледна назад. Нямаше жив човек. Стигнаха до края на пътя и паркираха до постройката с генератора. Много подходящо място за финал на всичко това. Геометрия може и да е гръцка дума, но е египетска наука, развила се заради ежегодните разливания на Нил, които потапяли земите наоколо, а това означавало, че собствениците на ценни имоти са имали нужда от надеждни начини да определят кой парцел на кого принадлежи, а пък властите се нуждаели от справедливи методи за изчисляване на налозите.