Падна върху дясната му длан, беше по-тежка, отколкото бе очаквал, като оловна топка. Раздвижи водата, когато отскочи от ръката му. Той се протегна след нея, докопа я с пръсти и накрая я хвана здраво. Вече беше дълбоко под водата и нямаше време да мисли. Спусна се по-надолу и я пъхна в дупката, оставена от талатата, след това се обърна и зарита бързо нагоре, с надеждата, че варовикът ще го опази от...
Експлозията разтърси водата, всичко се завъртя, в главата му забиха камбани. Размахваше безпомощно ръце, мислите му се боричкаха, гълташе вода и не беше сигурен къде е горе и къде долу. Главата му се удари в камък и се остърга в него. Успя да се задържи и тръгна към повърхността, изплува и започна да кашля и да се дави. Лили пляскаше с ръце край него, взривът беше бутнал гредата. Тогава нещо внезапно се отприщи. Водата се оттече и той, Лили, Гейл и гредите се озоваха учудващо бързо на дъното на шахтата.
Вдигна глава. Халид се взираше гневно надолу и търсеше оръжието. След това дулото проблесна и куршумите започнаха да рикошират, издавайки оглушителни звуци. Лили първа се съвзе и се хвърли през дупката, която гранатата бе избила, в друго помещение, което вече беше наполовина пълно с вода. Нокс прегърна Гейл и също влезе там, но се блъсна в нещо обемисто и меко. Трупът на Стафърд плаваше с лицето надолу. Хвърли поглед към Лили, която чертаеше с фенерчето зловещи фигури по развълнуваната вода. Тя поклати глава и се извърна, не беше в състояние да говори.
Тесен и тъмен сводест проход излизаше от помещението. Лили каза нещо, което той не чу, защото ушите му още бучаха от взрива. Но посланието ѝ беше ясно. Той ѝ кимна да води, нагласи Гейл в прегръдките си и тръгна след нея.
II
Халид презареди валтера, докато се взираше надолу към дупката в стената на шахтата. Какво, по дяволите, бяха намерили там долу? Чу стъпки зад себе си. Фейзал бе дотичал, привлечен от взрива и изстрелите.
- Виж! - каза му Халид и посочи надолу. - Казах ти, че трябва да продължим да копаем.
Фейзал не можеше да повярва на ушите си.
- И ти се притесняваш за това в момента?
- Трябва да слезем долу. Да си довършим работата. Иди да донесеш въжето.
- Въжето ли? Какво въже?
- Онова, с което слязохме тук, идиот такъв. Кажи на Насър да го откачи от примката.
- Трябва да се измъкнем после оттук.
- Ще използваме пътеката. Дъждът все някога ще спре, нали?
- Но...
Капитанът удари Фейзал по бузата с дръжката на пистолета си.
- Това не беше молба. Беше заповед. А сега изпълнявай. - И се загледа след отдалечаващия се Фейзал, изчака го нетърпеливо да се върне с въжето, след това закачи примката около металния прът и хвърли другия край в шахтата. Тъкмо се канеше да слезе, когато осъзна, че това е прекрасно място за засада. Затова взе автомата от Фейзал.
- Ти върви - каза той. — Аз ще те прикривам.
- Без оръжие?
- Ето - намръщи се Халид и му хвърли валтера. - Вземи това.
- Защо просто не...
- Не искаш ли да видиш какво има долу?
- Да, но...
- Ще бъдем богати - повтори за сетен път Халид. - Тримата ще имаме повече пари, отколкото някога сме мечтали. Просто прави каквото ти казвам.
Фейзал се беше запънал като магаре, но след малко затъкна пистолета в колана си, хвана въжето и го дръпна, за да е сигурен, че е здраво закрепено, и започна да се спуска. Стигна без инциденти до дъното.
Халид се усмихна леко. Тримата, как ли пък не! Първо Абдула, а сега и Фейзал. Каква трагична нощ за подчинените му.
III
Главата на Гейл лежеше върху рамото на Нокс, докато той стъпваше внимателно по опасните камъни под водата. Лили беше далече напред и създаваше истински театър на сенките с фенерчето. Проходът се издигаше леко нагоре и скоро водата стигаше едва до средата на прасците им. Вече им беше по-лесно да се движат, но пък на Нокс му се наложи да се съсредоточи още повече къде стъпва. Може би затова Лили първа забеляза стенописите.
- Какво е това? — ахна тя и освети с фенерчето покритата с гипс стена.
Той се приближи, за да ги разгледа. Избелели изображения на дървета. Ред след ред, колона след колона, мотивът се повтаряше до безкрайност като на някакъв древен тапет. Същото бе нарисувано и на стената вдясно.