- Побързай - подкани Лили. - Приближават.
Древните египтяни са измислили механичните ключалки поне петстотин години преди Ехнатон. Използвали най-често обикновени дървени устройства с цилиндри и зъбци, закрепени за стълбове извън вратата. Но нямаше причина тук да не са използвали някоя по- сложна ключалка. Той коленичи, опря буза в каменния под и насочи фенерчето. Беше му трудно да види ясно, но зърна зъбци и вътрешен цилиндър. Частите бяха с големината на детска играчка.
Спомни си пътешествието през пустинята с приятеля му Рик, ветеран от австралийските специални части. За да убият времето, обсъждаха различни методи за отключване на ключалки без ключ и какви инструменти са необходими. Взе ножиците и започна да усуква двете остриета, докато ги раздели. Бяха прекалено големи и тромави за съвременните ключалки, но не и за тази. Притисна едното острие към цилиндъра и леко побутна зъбците с другото, като напрягаше слух да ги чуе как щракват по местата си.
- Бързо - извика умолително Лили. - Приближават.
- Моля те - отвърна ѝ той. - Трябва ми тишина.
И последното зъбче щракна. Той се опита да завърти цилиндъра по посока на часовниковата стрелка. Не се помести. Опита обратно на часовниковата стрелка. Поддаде се с неохота, сякаш протестираше, че го тревожат след толкова време. Трийсет градуса, шейсет, деветдесет. И тогава спря напълно, колкото и силно да го напъваше.
- Хайде! - подкани го Лили.
Той легна по гръб и изрита стената с двете си боси стъпала. Нищо. Ритна втори, трети, четвърти път. Нещо вътре прещрака. Вероятно ключалката се отключи напълно. Подът затрепери и във въздуха се вдигна прах. Чу се болезненият звук от удара на камък в метал и противотежестите се задействаха. Стената започна да се повдига мъчително бавно, като театрална завеса. Металната й повърхност заблестя под светлината на фенерчето, грееше в жълто, ставаше все по-ярка и по-ярка, прекалено златна, за да е от сребро, и прекалено сребърна, за да е от злато. Оставаше да е електрум, естествената сплав между двата метала, която египтяните ценяха високо заради ослепителния й блясък. С нея покриваха най-горния камък на пирамидата. Тогава се появи и самият диск на Атон, който бавно се катереше по стената. Слънцето изгряваше над Амарна.
57.
I
Нокс насочи фенерчето към сребърно-златната завеса и освети предметите, разпилени по пода зад нея и покрити с дебел слой пясък и прах, под който обаче си личаха материалите, от които са направени. Слонова кост, порцелан, алабастър, леопардова кожа, черупки, полускъпоценни камъни. И злато. Навсякъде блестеше злато.
Завесата вече беше вдигната достатъчно високо и Лили се промуши под нея.
- Хайде - подкани го тя и посегна назад за фенерчето. Нокс хвана Гейл за ръцете и я повлече след себе си под завесата към претъпканото помещение. Между купчините предмети имаше тясна виеща се пътечка. Вдигна пак Гейл на ръце, умът му се бе изострил, опитваше се да обхване всичко с поглед. Бронзови свещници, абаносов бастун, модел на платноход, медна змия, дървена подпора за глава, анкх от малахит. Двама стражи в естествен ръст на вечен пост, очите им от полускъпоценни камъни се взираха войнствено и предизвикателно. Лили крачеше бързо с фенерчето, чиято светлина все повече отслабваше. Предметите ставаха все по-царствени. Огромна златна колесница до двоен трон. Златна статуя в ниша.
Богато украсен диван, на който бе подпряно дървено гребло. Купи с рубини и сапфири. Той се блъсна в Лили. Тя отстъпи настрани и насочи фенерчето, за да види и той какво я беше накарало да спре. Върху подиум, към който водеха стълби от златно-сребърна сплав, бяха положени два саркофага от масивно злато. Той ги погледна със страхопочитание, даваше си сметка, че светът вече никога няма да е същият. Ехнатон и Нефертити. Адам и Ева.
Но нямаше време да се дивят над откритието. Видяха зад себе си светлини и чуха автоматичен огън. Нокс се опита да качи Гейл върху една златна пейка, но се подхлъзна и я изпусна. Посегна към нея точно когато Халид пристигна, стиснал под мишница фенерчето си. Стреляше с автомата, който държеше до бедрото си, и принуди Нокс да се върне в мрака и да остави Гейл при него.