Халид пристъпи бавно в пещерата на Аладин и започна да се оглежда, като караше богатствата ту да се появяват, ту да изчезват, в зависимост от това накъде се въртеше. През това време Нокс търсеше отчаяно сред украшенията, скъпоценните камъни и мебелите нещо, което би могъл да използва. Халид се обърна и отново притъмня. Нокс знаеше, че през Осемнайсетата династия е било обичайно да оборудват гробовете с всичко необходимо за отвъдния живот. Хауърд Картър и лорд Карнавън са открили лък в гробницата на Тутанкамон. Намерили са и кама от подсилено злато. Какво ли не би дал за тези оръжия!
Посегна на сляпо, като се опитваше да не вдига шум. Ръката му попадна върху някаква статуетка. Стисна я, но тя се оказа направена от проядено от червей дърво, беше прекалено лека за целта. Върна я на мястото ѝ и продължи да търси. Пръстите му допряха нещо по-хладно и по-тежко. Духът му се повдигна, когато разбра какво е: жезъл, с какъвто фараоните са се били срещу враговете си. Устните му се изкривиха, той почти се усмихна. Усмивката подхождаше повече на ситуацията.
II
След като веднъж проговори, Насър не можеше да се спре. Искаше да разкаже всичко на Нагиб и да обвини за всичко Халид.
- Пътеката? - извика Нагиб. - Къде е проклетата пътека?
Насър му я посочи. Нагиб забърза по нея и освети пропастта с фенерчето. Сърцето му се качи в гърлото при мисълта от каква височина би паднал, ако направи една погрешна стъпка. Но се стегна както психически, така и физически, мина по хлъзгавия варовик, стигна до терасата, след това влезе вътре и затича с всички сили през прохода към шахтата. Отдолу отекна автоматичен откос, който звучеше много от далеч.
На метален прът, забит в земята, бе окачено въже. Той го сграбчи и се спусна с него. Отново се чу автоматичен откос. Поне още нищо не беше свършило и той имаше време. Дупка в стената, водата стигаше до гърдите. Тръгна през нея колкото можеше по-бързо, като държеше оръжието си насочено напред. Подвикваше си окуражителни думи, за да не се откаже, макар че очакваше да види всеки миг пред себе си огън от автомат. Беше много уплашен и не спираше да мисли какво ще стане с Ясмин и Хусния, ако нещо се случи с него. Но тези терзания не забавяха крачката му, защото бе дал дума на Нокс, а характерът му беше такъв, че по-скоро би предпочел семейството му да го оплаква, отколкото да се чувства посрамен.
III
Халид напредваше бавно към помещението със съкровищата. Предметите светнаха, когато лъчът на фенерчето му се спираше на тях, а после отново потъваха в мрака. Не можеше да повярва на очите си. За толкова злато дори не си беше мечтал, а той беше голям фантазьор. С него щеше да стане най-богатият човек в Египет, дори в целия свят. Къщи, яхти, самолети, жени, власт: всичко, за което бе копнял и което винаги бе смятал, че му се полага. Но как да го заграби? Как да се измъкне оттук и да го изнесе?
- Пази ми гърба - нареди на Фейзал. - Никой да не преминава, ясно ли е?
- Но ние още можем да...
Приближи рязко лицето си към лицето на Фейзал и завря дулото на автомата „Калашников“ в шкембето му.
- Това беше заповед - извика той. - Ще я изпълниш ли?
- Да, шефе.
После отново се обърна и лъчът на фенерчето му започна да търси навсякъде за още злато. Онази жена Гейл лежеше на пода. Отначало си помисли, че е мъртва, но по нея нямаше много кръв и синини. Спря се, сложи пръсти на шията ѝ и напипа пулс. Все още беше жива. Можеше да я използва. Изправи се и се прицели в лицето ѝ.
- Излезте - извика и гласът му отекна из цялото помещение. - Ако не излезете, ще я застрелям. Не се шегувам. Излезте.
Нищо не се случи. Не бяха толкова тъпи. Помисли си дали да не изпълни заплахата, но после се отказа. Нейното убийство би било предупреждение за всички каква сигурна участ ги очаква, а това щеше да ги окуражи да се съпротивляват още повече. Тръгна по-бързо, като непрекъснато въртеше фенерчето с надеждата да ги изненада. Някой вляво от него вдиша. Той се обърна нататък и фенерчето му освети Лили, която бе покрила лицето с ръце, скрита в пролуката между един трон и изрисувана дървена ракла. Прошепна нещо тихичко, когато осъзна, че той я е забелязал, след това започна да пищи и продължи да пищи, без да спира. Той стовари приклада на автомата си в челото ѝ, поне да млъкне. Тя си удари слепоочието в раклата и падна в безсъзнание в краката му. Вече имаше две жени заложнички и играта се обръщаше. Можеше да застреля едната просто за да покаже, че не се шегува, след това с помощта на другата да накара мъжа да се предаде. Той отново се прицели в Гейл.
- Давам ти пет секунди - каза му. - Четири, три, дв...