В огледалната повърхност на един от златните саркофази се появи размазано отражение. От натрупаните богатства изскочи мъж, който започна да размахва жезъл с две ръце. Халид клекна, но не достатъчно бързо. Жезълът го удари по рамото, лявата му ръка увисна безчувствена и фенерчето падна на земята. Той размаха автомата с дясната и уцели мъжа в бузата, което го накара да изпусне жезъла. Понечи да го вдигне, но Халид стовари приклада в тила му и той се строполи по очи.
От другия край на прохода се чу шум. Някакъв мъж газеше водата и крещеше. Позна гласа. Проклетият полицай Нагиб! И щеше да е тук след минута, без съмнение си водеше и подкрепление. Омраза стисна сърцето на Халид и го изви, все едно изстискваше мокра кърпа. Искаше само да си осигури приличен живот. Какво е направил на тези хора, та те непрекъснато се опитваха да го съсипят?
Мъжът простена и се обърна на една страна. Лявото рамо на Халид все още беше прекалено безчувствено и не можеше да си използва ръката, но тя не му трябваше, за да стреля с автомат. Прицели се надолу, но точно когато се канеше да дръпне спусъка, му дойде по-добра идея. Обърна дулото към Гейл, искаше мъжът да види как двете жени умират, за да разбере, че всичките му усилия са били напразни. Злорадството се разля като приятна топлина в корема му, когато пръстът му се обви около спусъка. Силният гърмеж в затвореното пространство го изненада. Прозвуча странно, оранжевото кръгче на цевта се отрази във всичкото това великолепно злато. Изпусна автомата и той изтрака на пода. С учудване установи, че пада, след това поляга на една страна, от устата му потича слюнка със солен вкус. Вторият куршум се заби високо в гръдния му кош и го просна по гръб. Погледна нагоре и видя Фейзал, надвесен над него. Точно Фейзал го държеше на мушка с любимия му валтер, а на лицето му бе изписано абсолютно спокойствие.
Опита се да зададе въпрос, но по някаква причина устата му вече не го слушаше. Трябваше да попита с очи.
- Тя ме почерпи с шоколад - отговори Фейзал. - А ти какво си ми дал досега? - След това вдигна дулото към лицето на Халид и натисна спусъка за трети и последен път.
Епилог
Това беше най-лошата част от деня за Нокс. Пристигна в болницата, без да знае как е минала нощта за Гейл. Сърцето му заби силно, когато мина през двойната летяща врата и влезе в рецепцията. Усещаше неприятна сухота в устата си. Видя го една сестра, облегната на плота, и му кимна жизнерадостно.
- В съзнание е — осведоми го тя.
- В съзнание?
- Свести се малко след като си тръгнахте предната вечер.
- Какво? - извика той ядосано. - Защо никой не ми се обади?
Сестрата сви рамене, с което ясно даваше да се разбере, че това не е нейна работа. Нокс трябваше да потисне раздразнението си. Понякога египетският манталитет го вбесяваше. Но след миг забрави за това и почувства единствено облекчение. Беше прекалено щастлив, за да се ядосва. Нагоре към втория етаж взимаше три стълби наведнъж. Сблъска се с лекаря, който излизаше от стаята ѝ.
- Как е тя?
- Тя е добре - усмихна се лекарят. - Ще се оправи напълно. Питаше за вас.
Нокс влезе, очакваше да я намери седнала в леглото, широко усмихната, със зараснали рани и свалени превръзки. Разбира се, не беше така. Насинените ѝ очи се обърнаха да видят кой е влязъл и успя да се усмихне. Той ѝ показа цветята и плодовете, които ѝ бе донесъл, и направи място за тях на перваза на прозореца. След това я целуна по челото и седна.
- Изглеждаш страхотно - каза ѝ.
- Казаха ми какво си направил - изфъфли тя завалено. - Не мога да повярвам.
- И не трябва - кимна той. - Платих им цяло състояние...
Тя се засмя, но веднага премигна от болка.
- Благодаря - изрече на пресекулки.
- За нищо - отвърна той и сложи длан върху нейната. — А сега затвори очи и поспи.
- Първо ми разкажи.
- Какво?
- Всичко.
Той кимна, облегна се и си събра мислите. Толкова много неща се бяха случили, че му бе трудно да реши с какво да започне.
- Лили ти праща поздрави - поде. Тя се бе върнала у дома с трупа на Стафърд, но това нямаше нужда да го споменава засега. - И доста ни дават по телевизията. - Твърде меко казано. След онази нощ се вдигна огромна шумотевица, всички искаха да си припишат заслуги за откриването на гробницата на Ехнатон, като в същото време се опитваха да се дистанцират от бъркотията около това откриване. Нокс с удоволствие ги остави да спорят. Единственото, което го интересуваше, бе да заведе Гейл в най-близката прилична болница. Оттогава непрекъснато го разяждаше страх, че е стигнал при нея прекалено късно. Тези опасения бяха толкова сериозни, та му се наложи да признае, че чувствата му към нея са по-дълбоки от обикновено приятелство.