Но след като я видя заедно с Лили на сигурно място в ръцете на компетентни и сериозни лекари, съдейства напълно на полицията и на Върховния съвет по антиките. Разказа им за терапевтите и карпократианците, за подземния комплекс в Борг ел-Араб, за фигурата от мозайката и гръцките букви, с които се изписваше името на Ехнатон. Сподели им своята хипотеза за преселението на евреите, описано в Изход, но когато недоспиването му замъти ума, по най-глупав начин огласи и по-смелите си идеи за Амарна и Едемската градина.
Събуди се на другата сутрин и откри истинска буря в медиите. Гробницата на Ехнатон и Неферти- ти сама по себе си беше достатъчна, за да привлече всички големи телевизии. Но някой бе подшушнал и неговите идеи и случката вече се представяше на съвсем друго ниво. Авторитетни журналисти съобщаваха като факт, че Ехнатон и Нефертити са били Адам и Ева, как иначе ще има такова подробно описание на вечния им дом в „Книгата за Пещерата на съкровищата“? Твърдяха също така, че мистерията за преселението на евреите е разрешена веднъж завинаги: че всъщност евреите са монотеистите от Амарна, които са били принудени да напуснат Египет от наследника на Ехнатон.
Но веднага последваха и опроверженията. Историците се присмиваха на спорната връзка между Амарна и Едем, посочваха, че „Книгата за Пещерата на съкровищата“ е написана две хиляди години след Ехнатон и че всички асоциации са чисти съвпадения. Намесиха се и теолозите и започнаха да обругават идеята, че Адам, Аврам, Йосиф и другите патриарси са били всичките Ехнатон, като напомняха, че разказите за Сътворението и Потопа са отпреди Амарна и че книгата Битие не може да е написана така елементарно.
Най-отрезвяващо на всички подейства обаче Юсуф Абас, генералният секретар на Върховния съвет по антиките. Първо, той отрече, че Нокс е жаден за слава автор на сензации, а изтъкна, че е сериозен археолог. След това отбеляза, че гробниците в Амарна са били обитавани от християнски монаси през първите векове след Христа, което прави напълно възможно гно- стиците от Борг ел-Араб да са знаели нещо за Ехнатон. И след като извадим мозайката им от уравнението, всичко друго са само предположения. Дори Нокс трябваше да признае, че обяснението му беше съвсем достоверно. И просто ей така това, което преди изглеждаше ясно, отново се обви в мистерия, върху която академичните учени щяха да спорят през следващите сто години.
На преподобния Ърнест Питърсън една нощ в ареста му беше достатъчна. Според Нагиб, той не просто признал престъпленията си, той се хвалел с тях и твърдял, че изпълнява свята мисия да намери лика на Христос и да изведе човечеството към светлината. Признал вината си за смъртта на Омар и разказал как се опитал да убие Нокс няколко пъти. И как с удоволствие би опитал пак. Нарекъл се Божий войн. Който обаче щял да прекара остатъка от живота си в египетски затвор. Нокс не беше отмъстителен, но понякога нямаше как да не злорадства.
Огюстен дойде предишния следобед. Не остана дълго, трябваше да върне новата си приятелка Клеър в Александрия. Нокс веднага я бе харесал. Висока, внимателна и срамежлива, но същевременно с голяма вътрешна сила, тя нямаше нищо общо с лъскавите обичайни завоевания на Огюстен. За всичките години, през които го познаваше, никога не го бе виждал така завладян и така горд с друг човек.
Гейл бе затворила очи. Погледа я известно време и му се стори, че е заспала. Но тя внезапно вдигна клепачи и протегна ръка.
- Не ме оставяй - помоли тихо.
- Няма.
Гейл пак затвори очи. Изглеждаше спокойна. Изглеждаше прекрасна. Той си погледна часовника. Чакаше го напрегнат ден. Полицаите искаха пак да говорят с него. Юсуф Абас го викаше в централата на Върховния съвет по антиките в Кайро, за да се обясняват. И конкурентни вестникарски групи от цял свят непрекъснато му звъняха и му предлагаха тлъсти суми за ексклузивно интервю.
Нека наддават.
Извади една книжка с меки корици от джоба си и се зачете.
Notes
[
←1
]
1 Хипатия от Александрия (370-415) е смятана за първата жена учен със сериозен принос към математиката, астрономията, физиката и философията. Убита от фанатизирани християни по заповед на епископ Кирил Александрийски. - Б. пр.
[
←2
]
2 Вероятно има предвид епископ Кирил Александрийски (376-444), канонизиран за светец от християнската църква, богослов и тълкувател на Светото писание, създател на ортодоксалното учение за Богочовека. Известен е и с погромите си над евреите. - Б. пр.