- Господи! - промърмори Лили от задната седалка.
- Страхотна гледка, а? - съгласи се Гейл. Приличаше на гранична територия. Високите сиви водни кули на всеки километър бяха като пропускателни пунктове, които се опитваха да възпрат напредването на враждебната пустиня. Тя посочи през предното стъкло. - Виждаш ли онези стени с дърветата отпред? Там отиваме. Някога това е било електроцентрала. Изоставят я, когато построяват новата на юг от нея. И Фатима я взима. Имението е почти на половината път между Хермополис и Туна ал-Габел, така че сме...
- Съжалявам, ако теориите ми те отегчават - нацупи се Стафърд.
- Ни най-малко - отвърна Гейл. - Точно ни разказваше как всички деца на Ехнатон умират млади.
- Да - продължи Стафърд, малко поуспокоен. - Със сигурност това се отнася за шестте му дъщери, както и за Сменхкаре и прочутия Тутанкамон, ако са били негови синове, както твърдят някои учени. Синдромът на Марфан драстично съкращава живота. Най-вече заради проблеми с аортата. Бременността е изключително опасна заради допълнителното натоварване на сърцето. Поне две от дъщерите на Ехнатон са починали при раждане.
- Както и много други жени по онова време - отбеляза Гейл. - Средната продължителност на живота на жените тогава е под трийсет години, доста по-малка от тази на мъжете, най-вече заради опасностите на бременността.
- Ехнатон често е критикуван, че е позволил империята му да се срути, докато той не правел нищо друго, освен да се прекланя пред Атон. Синдромът на Марфан предизвиква хронична умора. Може би затова не е изобразяван как извършва физическа дейност, с изключение на каране на колесница. С това може да се обясни и любовта му към слънцето. На страдащите от синдрома на Марфан непрекъснато им е студено. Зрението им е нарушено, затова имат нужда от силна светлина.
- Не е ли малко рисковано да изградиш цялата си теория върху едно предположение?
- Ама и вие академиците сте едни! - изсумтя презрително Стафърд. - Непрекъснато се страхувате да не ви оборят. Губите смелостта си, проницателността си, всичко. Но аз не греша. Теорията ми обяснява перфектно всичко за Ехнатон. Можеш ли да предложиш друга хипотеза, поне приблизително толкова достоверна?
- А какво ще кажеш за теорията с опиума?
Стафърд й хвърли поглед крадешком.
- Моля?
Гейл кимна.
- Нали знаеш, че пазят мумията на бащата на Ехнатон, Аменхотеп III, в хранилището на музея в Кайро?
- Е, и?
- Изследвана е от палеопатолози. Зъбите му са в окаяно състоние. - Тя погледна към Лили. - Мелели са зърното с камъни - продължи Гейл. - В брашното оставали малки песъчинки. Все едно са яли шкурка. Зъбите на всички египтяни от една определена възраст започвали да се изтриват, но при Аменхотеп положението било изключително лошо. Най-вероятно непрекъснато е получавал абсцеси. Някой от вас имал ли е абсцес на зъба?
Лили намигна съучастнически и докосна с пръсти бузата си.
- Веднъж - каза тя.
- Значи знаеш какви болки са го мъчели. Но тогава не е имало антибиотици. Просто седиш и чакаш да ти мине. Почти е сигурно, че е пиел, за да потисне болката. Най-вече вино, макар египтяните да са си обичали бирата. Но съществува и друга вероятност. Според Папирусите на Еберс181, опиумът е бил добре познат на медиците от времето на Осемнайсетата династия. Внасяли са го от Кипър, правели са от него паста, която са мажели като обезболяващо средство върху засегнатите области, в случая - венците на Аменхотеп. Не е ли логично да заключим, че са предписвали опиум и на Ехнатон, особено ако е страдал от някаква болест, както предполагаш?
Стигнаха до имението на Фатима. Портите бяха затворени, затова Гейл натисна бързо клаксона.
- Може и да е опитвал. Опиумът със сигурност е бил познат в Амарна. Намерихме стомни със следи от опиати. Минойците са използвали опиум за предизвикване на религиозен екстаз и творческо вдъхновение. Не е ли възможно Ехнатон и придворните му да са правели същото? Искам да кажа, че целият период на Амарна е доста халюциногенен, не мислиш ли? Изкуството, дворът, религията, неудачната външна политика?
Лили се засмя.
- Искаш да кажеш, че Ехнатон е бил наркоман?
- Искам да кажа, че това е просто един опит да се обясни епохата на Амарна. Една от хипотезите. А дали е вярна...
- Никога не съм я чувал - каза Стафърд. - Някой публикувал ли я е?
- Има няколко статии в списанията - отвърна Гейл, когато портата най-накрая се отвори. - Но не и голям труд.