- Не разбирам как присъствието на Стафърд тук ще ни помогне - заинати се Гейл.
- Хората четат книгите му - изтъкна Фатима.
- Книгите му са пълни с глупости.
- Знам. Но хората въпреки това ги четат. И гледат филмите му. И някои от тях без съмнение ще поискат да научат повече, може би дори да дойдат тук и да открият истината сами. А като заприиждат, ще се подобри и туристическата инфраструктура.
- Казаха, че трябва да отида с тях в Амарна.
Фатима кимна.
- Извинявай, че те товаря с това - рече тя. - Но днес дойде лекарят ми. И никак не е доволен от ... прогнозата.
- О, не! - Гейл изглеждаше отчаяна. - О, Фатима.
- Не търся съчувствие - заяви тя рязко. - Просто ти обяснявам положението. Нареди ми да постъпя утре в болница за изследвания. Така че няма да мога да придружа Стафърд, както обещах. Някой трябва да ме замести. Вече получих парите и те уверявам, че нямам никакво намерение да ги връщам.
- Защо не отиде някой от другите? - попита Гейл. - Те знаят повече от мен.
- Не знаят повече. Ти си била на разкопки в Амарна два сезона, нали?
- Бях невръстна девойка. Случи се преди повече от десетилетие.
- Е, и? Никой от моите хора не е прекарал толкова време там. И си изучавала Осемнайсетата династия в Сорбоната, нали? А не ходи ли скоро там и с Нокс? Освен това и двете знаем, че западната публика ще реагира по-положително на западно лице и на западен глас.
- Ще излезе, че подкрепям идеите му.
- Но ти няма да ги подкрепиш.
- Знаеш, че няма. Но той ще се погрижи да изглежда така. Ще вземе каквото му е необходимо и ще пренебрегне всичко останало. Ще ме направи за смях.
- Моля те. - Фатима докосна китката ѝ. - Нямаш представа колко сме зле с бюджета. След като си отида...
Гейл премигна.
- Не говори така.
- Това е самата истина, скъпа моя. Трябва да оставя този проект в добро финансово здраве. Той е моето наследство. А това означава повече популярност за този район. Моля те за помощ. Ако смяташ, че не можеш, винаги мога да отложа изследванията.
Гейл премигна и стисна зъби.
- Не е честно, Фатима.
- Така е - съгласи се тя.
Стенният часовник отброяваше секундите. Накрая Гейл въздъхна.
- Добре. Печелиш. Какво точно искаш да направя?
- Просто им помагай. Това е всичко. Помогни им да направят добър филм. Искам също така да им покажеш талататите.191
- He! - извика Гейл. - Не говориш сериозно, нали?
- Сещаш ли се за по-добър начин да си направим реклама?
- Прекалено рано е. Няма как да сме сигурни. Ако се окаже, че грешим...
Фатима кимна.
- Тогава само им покажи мястото. Обясни им как работи софтуерът ти, как пресъздава сцени отпреди векове. Всичко друго остави на мен. Лекарят ми настоява да ям. Довечера ще вечерям с вас. Ако някой ще бъде правен на посмешище, нека да съм аз.
7.
I
Когато се стъмни, Нокс и Омар тръгнаха обратно към разкопките. Не се върнаха по предишния си маршрут, за да не ги забележат. Поеха по селски път, минаха по дървен мост над напоителен канал и излязоха в полето. Само лунните лъчи осветяваха пътя им, който внезапно бе препречен от каменна стена. Разкопките на Тексаското общество най-вероятно бяха зад нея. Нокс покара още малко и спря, когато видя метални порти, заключени с катинар.
Бялата му риза издайнически блестеше на лунната светлина, когато слезе от джипа. От задната седалка изрови тъмна блуза, намери и яке за Омар. Потупа си джобовете, за да се увери, че телефонът с фотоапарата е у него, и тръгна. Птица изпищя и лениво отлетя, докато двамата прескачаха портата. Пресякоха алеята и стигнаха до напоителния канал. Нокс се усмихна широко на Омар - очевидно се забавляваше, но египтянинът без съмнение се чувстваше неудобно и само направи кисела гримаса в отговор.
Нокс се спусна до близкия бряг на канала и повлече пръст и камъни след себе си, прегази тъмната вода, на четири крака се покатери по другия бряг и надникна внимателно. Пред него се откри равно и пусто пространство, в което беше трудно да се скриеш. Изчака Омар, след това се приведе ниско и тръгна напред. Не беше минал и петдесет метра, когато стъпи накриво върху голям камък, навехна си глезена и се строполи на земята. Огледа се и видя, че беше пълно с такива камъни - бледосиви и кръгли, някои дори подредени на купчини, ориентирани в една и съща посока. Стигна до прозрачно найлоново платнище, повдигна го и под него се откри яма и порутена стена от стари тухли. Процеждащата се лунна светлина падна върху череп, ребра и дълги кости.