Нокс сви рамене и се отказа. Почти сигурно беше, че купата не е нищо особено.
Да. Почти сигурно.
II
Арабската пустиня,
Среден Египет
Полицейски инспектор Нагиб Хюсейн наблюдаваше как съдебният лекар повдига синия брезент, под който се показа мумия на момиче. Или поне Нагиб смяташе, че е на момиче, заради малкия ръст, дългата коса, евтините бижута и дрехи, но всъщност не беше сигурен. Трупът беше стар, отдавна погребан в горещите пясъци на Арабската пустиня, мумифициран и разложен, черепът беше счупен на тила и залепнал за брезента със съсирената си кръв.
- Кой я намери? - попита лекарят.
- Един екскурзовод - отвърна Нагиб. - Очевидно туристите са искали да видят какво представлява истинска пустиня. - И изсумтя развеселено. - Е, видяха.
- И тя просто си лежеше там?
- Първо са видели брезента. После стъпалото ѝ. Останалото е било скрито.
- Сигурно снощната буря я е изровила.
- И е замела следите - съгласи се Нагиб. Гледаше със скръстени ръце как съдебният лекар прави предварителната оценка, преглежда черепа, очите, скулите и ушите, движи нагоре-надолу долната челюст, за да разтвори устата, след това пъха дълбоко в нея шпатула и изгребва пяна, камъчета и пясък от изсъхналия език, бузите и гърлото. Затвори устата и огледа шията, ключицата, изваденото дясно рамо, ръцете, скръстени в неудобна поза, почти свенливо.
- На колко е години? - полюбопитства Нагиб.
- Изчакай доклада ми.
- Моля те, трябва ми нещо, върху което да работя.
Лекарят въздъхна.
- Тринайсет-четиринайсет. Някъде там. Дясното ѝ рамо е извадено посмъртно.
- Да - съгласи се Нагиб. От професионална суета искаше да покаже, че е забелязал това. - Мисля, че се е вдървила, преди да бъде погребана. Вероятно е била с вдигната над главата ръка. И който я е погребал, е извадил рамото, докато се е опитвал да я загърне в брезента.
- Може би - кимна лекарят. Очевидно не беше от хората, които правеха предположения без достатъчно информация.
- Колко време след смъртта е станало?
- Зависи - каза съдебният лекар. - Колкото е по-горещо, толкова по-бързо настъпва вкочаняването, но и по-бързо преминава. А ако е бягала или се е съпротивлявала - дори още по-бързо.
Нагиб пое дълбоко дъх, за да не издаде нетърпението си.
- Приблизително.
- Обикновено раменете са последната мускулна група, която се вкочанява. Процесът започва поне три часа след смъртта, често след шест или седем. След това... - Той поклати глава. - Продължава от шест часа до два дни.
- Но започва поне след три часа, нали?
- Обикновено. Макар че има и изключения.
- Винаги има изключения - каза Нагиб.
- Да. - Лекарят повдигна с пръсти разпадащото се синджирче около шията ѝ, на което висеше сребърен медальон. Коптски кръст. Вдигна поглед към Нагиб, двамата без съмнение мислеха едно и също. Още едно мъртво коптско момиче. Само това му трябваше сега на този регион.
- Много изящна изработка - промърмори лекарят.
- Да - съгласи се Нагиб. Което значеше, че не е било обир. Лекарят повдигна полата на момичето, но бельото ѝ, макар и захабено и опърпано, не беше докоснато. Никакви следи от сексуално насилие. Всъщност, от никакво насилие, освен, разбира се, счупения череп. - Някакви признаци откога е там? - попита той.
Лекарят сви рамене.
- Трябва да гадая. Имам нужда от още изследвания.
Нагиб кимна. Имаше право. Пустинните трупове бяха трудни. След месец, година или десетилетие престой в пясъка всички изглеждаха по един и същи начин.
- А причината за смъртта? Ударът по главата, нали?
- Прекалено е рано да се каже.
Нагиб направи гримаса.
- Стига де, питам неофициално.
- Всички така ме уверяват, а после става официално.
- Добре. Щом не е ударът по главата, може би вратът ѝ е счупен.
Лекарят започна да барабани с пръсти по коляното си, чудеше се дали да каже, или да си премълчи.
- Наистина ли искаш да чуеш предположенията ми? - попита той накрая.
- Да.
- Няма да ти харесат.
- Да видим.
Лекарят се изправи. Сложи ръце на кръста и се загледа в сухите жълти пясъци на Арабската пустиня, която се простираше до хоризонта. Маранята над нея се нарушаваше само от скалите на Амарна.
- Добре тогава - усмихна се той, сякаш беше наясно, че такава възможност няма да му изскочи скоро. - Подозирам, че се е удавила.
III
Нокс намери Омар Тауфик коленичил на пода в кабинета си. Пред него имаше кутия и платки от компютър, в ръката си държеше отвертка, а по бузата му бе размазана грес.