- С Фейзал имате всичко необходимо, нали?
- Вече е на място, господине - потвърди Насър. - Само ни дайте два часа, никой няма да разбере.
Фериботът стигна до отсрещния бряг. Джипът се бе превърнал в малка точка, която пое към главното шосе и изчезна сред дърветата.
- Много добре - каза Халид. - Ще го направим тази вечер.
II
Нокс все още се опитваше да отвори металната щора на терасата, когато чу трясък от входа на блока. Погледна надолу и видя нападателя си, все още с каската на Огюстен, да отнася лаптопа му към синя кола, която беше прекалено далече, за да разчете регистрационния ѝ номер. Мъжът се качи и чак тогава свали каската. Нокс не успя да види лицето му, преди да потегли.
Отново насочи вниманието си към металната щора. Не можеше да я отвори, каквото и да опитваше. Изглежда, че щеше да остане тук, докато обитателите на апартамента не се приберат. Кой знае как щяха да реагират. Почти сигурно бе, че ще се обадят в полицията. Наведе се през парапета. На долния балкон щорите бяха вдигнати и стъклената врата беше широко отворена. Извика. Не последва отговор. Извика по-силно. Пак нищо. Замисли се. Нямаше да е лесно да се спусне там, но беше уверен, че ще успее да го направи, без да се нарани, а и беше по-добре да опита, вместо да бездейства.
Прекрачи през парапета, обърна се с лице към сградата и стъпи от външната страна. Вятърът вече не му изглеждаше толкова лек, когато между него и бетона долу нямаше нищо. Приклекна, хвана се за вертикалните тръби на парапета с две ръце, пое дълбоко дъх и се спусна. Коремът и гърдите му остъргаха твърдата бетонна плоча. Брадичката му се заби в нея и мускулите на ръцете му поеха цялата тежест. Опита се да се нагласи и да си почине малко, но ръцете му се изплъзнаха и той рязко се свлече надолу и увисна, стиснал отчаяно вертикалните тръби в основата им.
Точно тогава на балкона излезе дебела жена с посребрена коса. Видя Нокс да виси там, хвърли коша с прането и започна да пищи.
III
Гейл усети как гневът се надига у Стафърд, забеляза го, че стиска здраво юмруците си в скута. Инстинктивно се отдръпна от него, сякаш той беше бомба, която всеки миг щеше да избухне. Детонацията обаче започна много по-тихо, отколкото бе очаквала.
- Поздравления - процеди той, обърнат към Лили.
- Моля?
- Благодаря, че се погрижи за програмата ми. Поздравления.
- Не мисля, че...
- И какво, по дяволите, да правя сега? Ти ми кажи!
- Не може да е чак толкова зле... - започна Гейл.
- Да съм ти искал мнението?
- Не.
- Тогава си затваряй устата. - Сетне пак се извърна назад към Лили. - Е, чакам предложения.
- Ще продължим към Асют - каза Лили. - Ще се обадя от хотела. Ще уредим всичко. Ще се върнем утре и...
- Утре снимаме - изкрещя Стафърд с почервеняло от гняв лице. - И след това трябва да се качваме на шибания самолет. Имам задължения, нали не си забравила? Очакват ме в Америка. Искаш да отменя участията си в сутрешните блокове, защото не си си свършила работата?
- Взех разрешение - опита се да се защити Лили. - Всичко изглеждаше наред.
- Но не уреди нещата на място, нали? Първо правило на задграничните командировки. Всичко се урежда на място.
- Поисках да дойда предварително. Но ти отказа да ми платиш билета.
- Значи аз съм виновен, така ли? Господи! Не мога да повярвам!
- Не исках да кажа това.
- От теб се очаква да намериш начин да уредиш тези неща. Това ти е работата. Това са ти шибаните задължения. Затова съм те наел.
- Защо не снимате залеза от тук, от западния бряг? - предложи Гейл. - Ще си направите кадъра.
- Но на него няма да е Амарна. Нито Долината на царете. Освен ако не искаш да мамя зрителите си. Това ли ми предлагаш?
- Не ми говори по този начин.
- Не ми говори по този начин — повтори той подигравателно. - Ти за коя се мислиш, по дяволите?
- Аз съм шофьорът на тази кола - отвърна Гейл. - И ако не искаш да ходиш пеша...
- Това е истинско бедствие - промърмори Стафърд. - Шибано бедствие. - И отново се обърна към Лили.
- Не мога да повярвам, че съм те назначил на работа. Какво съм си въобразявал?
- Достатъчно - прекъсна го Гейл.
- Ще разкажа на всички за теб. Ще се погрижа никога повече да не работиш в телевизията.
- Престанете! - Гейл отби встрани, извади ключа от таблото, слезе и се отдалечи. Озърна се и видя Лили да идва след нея и да бърше мокрите си очи с длан.
- Как го търпиш? - попита Гейл.
- Такава ми е професията.