- И струва ли си?
- Да - отвърна Лили. - А твоята?
Гейл въздъхна. Права беше. И тя се беше примирявала с доста неща на времето.
- С какво мога да помогна? - попита.
- Не можеш ли да се обадиш на някого? Например на Фатима?
- Тя е в болница.
- Сигурно има на кого друг. Моля те.
Погледът на Гейл се плъзна покрай Лили и се спря на Стафърд, който се беше облегнал на джипа и ги изгаряше с очи. Знаеше, че агресивните грубияни постъпват точно така. Превръщат живота на всички около себе си в ад, докато не постигнат каквото искат. Крайно неприятно ѝ беше да му помага да се измъква от бъркотията, в която сам се беше накиснал.
- Разрешението за снимките още ли е у теб? Той скъса само онова за фараонската гробница, нали?
- Да. Защо?
- Мисля, че можем да опитаме нещо.
- Какво?
- Доста е рисковано - изтъкна Гейл и вече започваше да съжалява, че го предложи.
- Моля те, Гейл. Умолявам те. Той може да съсипе кариерата ми. Наистина е способен. И ще го направи от чиста отмъстителност. Нали го видя какъв е?
Гейл въздъхна.
- Добре. Работата е там, че фериботи има през няколко километра по Нил. Всеки град си има собствен. Има един малко по на юг оттук. Ползвала съм го, когато този беше затворен за ремонт. Полицията не го пази.
- Друг ферибот? - Лили се обърна, преди Гейл да успее да я спре. - Оказва се, че има друг ферибот на юг оттук - съобщи тя на Стафърд.
- На мен какво ми пука?
- Имате разрешително да снимате южните гробници - каза с въздишка Гейл. - В тях са погребани много от придворните на Ехнатон.
- Знам какво представляват южните гробници, благодаря. Също така знам, че не искам да снимам там.
- Те са отдалечени и се намират в южния край на Амарна.
- Е, и?
- Ако се върнем обратно през Нил с другия ферибот, ще стигнем до тях, без да ни забележат. Дори да ни спрат, ще покажем разрешителното ви за снимки.
- Да не би да си малоумна? Не искам да снимам шибаните южни гробници. Искам да снимам шибаната фараонска гробница.
- Да - кимна Гейл, - но след като стигнем до тях, имаме теоретична възможност през хълмовете да се доберем до фараонската гробница. Тя не е далече.
- Теоретична възможност? - подхвърли саркастично Стафърд. - И каква полза, като никой от нас не знае пътя?
Гейл отново се поколеба. Знаеше, че не бива да позволява враждебността ѝ към този човек да я кара да взима прибързани решения. Но въпреки това го направи.
- Аз знам пътя - каза тя.
24.
I
Жената спря да пищи и избяга навътре в апартамента си. Облекчението на Нокс не трая дълго. Тя се появи отново с кухненски нож в ръка и започна да го ръга силно в глезените. Той се опита да се набере нагоре, но се беше хванал неудобно. Нямаше друг избор, освен да се залюлее навън, след това обратно навътре и да скочи върху разпиляното ѝ пране. Подпря се с ръце на земята при приземяването. Тя го наръга в гърба и острието скъса ризата му. Нокс се извърна и вдигна помирително ръце, но това не я успокои. Той се изправи на крака, мина през апартамента ѝ и излезе навън.
Глезените го боляха, не можеше да върви пеша по стълбите. Повика асансьора. Жената зад него се обаждаше на полицията и крещеше истерично да пратят веднага някого. Въжетата на асансьора скърцаха. Жената се показа в коридора и започна отново да му вика и да призовава съседите да я спасят. Вратите на апартаментите от горния и долния етаж се отвориха и хората надникнаха през парапета на стълбището. Асансьорът пристигна. Нокс влезе в него и натисна бутона за партера. Излезе с куцане през входа, глезенът му пулсираше от болка, а лявото коляно зловещо прищракваше. Когато стигна на главното шосе, махна на минаващия автобус, без да се интересува закъде пътува, нито че бе претъпкан догоре. Жена с шал с флорални мотиви и слънчеви очила го погледна въпросително, когато автобусът се размина с полицейска кола с надута сирена. Нокс сведе очи, чувстваше се глупаво, струваше му се, че всички го зяпат.
Слезе при парка „Шалалат“ и се повлече към Латинското гробище. Когато стигна, бутна тежката дървена порта. Възрастен служител се бе облегнал на метлата си. Освен него нямаше жива душа. Много от гробниците бяха надстроени и приличаха на малки мраморни храмове. Нокс намери една отдалечена надгробна постройка и легна вътре, облегнал гръб на стената. Затвори очи и се опита да си проясни мислите. Даде на изстрадалото си тяло малко време да си отпочине и да се съвземе.
II
Музеят на античността в Малави се състоеше от три неугледни дълги зали с високи тавани и ниско спуснати лампи. Служителката вдигна вежди, когато Нагиб сложи фигурката от торбичката на мъртвото момиче върху една от витрините.