- Може ли? - попита тя.
- Затова съм я донесъл - каза Нагиб. Наблюдаваше я как я взима и я върти в ръцете си. - Е? - попита той.
- Какво искате да знаете?
- Какво е? Има ли стойност?
- Това е типична за Амарна статуетка на Ехнатон от розов варовик. Колкото до стойността ѝ ... - Тя поклати глава със съжаление. - Боя се, че не е много висока.
- Не е висока ли?
- Фалшификат. Един от хилядите.
- Но изглежда стара.
- И наистина е стара. Много фалшификати са изработени преди шейсет или седемдесет години. Тогава е имало голям пазар за антики от Амарна. Но въпреки това са фалшификати.
- Откъде сте толкова сигурна?
- Защото всички оригинали са открити още преди десетилетия.
Влязоха деца, които говореха високо и се гонеха, доволни, че са избягали от затвора на класната стая. Нагиб изчака засрамените им учители да ги изведат и чак тогава зададе следващия си въпрос.
- Значи има оригинали?
- Да, в музеите.
- И винаги можете да отличите оригинала от фалшификата, така ли? Имам предвид - само като ги видите.
- Не - призна си тя.
- Значи е вероятно нещо да се е изгубило? Да е било заровено в пясъка или в някоя неоткрита гробница?
- Много ще ви е трудно да убедите купувачите в това.
- Нямам купувач - тросна се Нагиб. - Но имам труп на момиче, което може би е убито заради тази фигурка. Затова ми кажете колко би струвала, ако е оригинална?
Служителката сведе очи към фигурката с малко повече респект.
- Трудно е да се каже. Оригинални артефакти от Амарна не се предлагат често за продажба.
- Моля ви. Горе-долу. В американски долари. Сто? Хиляда? Десет хиляди?
- О, повече, много повече
- Повече ли? - Нагиб преглътна.
- Това не е просто пластика - поясни жената. - Това е история. Историята на Амарна. Има хора, които са готови да платят каквото им поискат за подобен предмет. Но първо трябва да докажете, че е оригинал.
- И как става това? Има ли някакви тестове?
- Разбира се. Хроматография, спектрография. Но резултатите не са категорични. Един експерт ще ви каже едно, друг - точно обратното. Единствената ви надежда е да установите произхода.
- Произхода ли?
- Намерете тази ваша неоткрита гробница. Тогава ще ви повярвам.
Нагиб изсумтя.
- И къде да я търся?
- Със сигурност в Амарна. На ваше място бих проверила долината, водеща към Арабската пустиня. Там са намерени много древни находки. Нали разбирате, заради бурите. Дъждовните капки се забиват в скалите като милиони малки длета. Възможно е така да се отвори входът към стара гробница и съдържанието ѝ да се изсипе в долината, а след това да бъде отнесено в пустинята.
Нагиб онемя.
- Наводнения - промълви той.
- Точно така - усмихна се служителката. - Наводнения.
III
Огюстен изчака в кабинета, докато Мансур убеждаваше полицая, че приятелят му ще го замести в пътуването до Борг ел-Араб. Убиваше си времето, като търсеше в интернет информация за Тексаското общество за библейска археология. То имаше собствен сайт, на който бяха качени групови снимки и описания на разкопките в Александрия и Кефалония. Съобщаваше се, че са свързани с УХМ, но нямаше допълнителна информация, нито линкове. Имаше обаче профил на Грифин, който беше изненадващо и впечатляващо квалифициран за служител на такава малка организация.
Пусна в търсачката името на преподобния Ърнест Питърсън и получи огромен брой резултати. Очевидно беше противоречива личност - презираха го и се страхуваха от него заради религиозната му догматичност, но в същото време му се възхищаваха заради хосписа, болницата, приюта за бездомни и центъра за лечение на наркомании, основани и финансирани от неговата църква. В добавка спонсорираше и частен християнски колеж, Университета „Христова мисия“ (очевидно това стоеше зад съкращението УХМ в сайта на Тексаското общество за библейска археология), който имаше факултети по теология, научна креативност, право, политическа администрация и археология.
Паството на Питърсън си имаше също собствен сайт. Когато Огюстен кликна върху линка, екранът стана тъмносин и се появи текст: „Не лягай с мъж като с жена, това е мръсотия.“381 След това изчезна и на негово място се появи нов: „Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.“392 На екрана изникна снимка на църква, от двете страни на която имаше колони с линкове към други страници. Лявата беше озаглавена „Какво казва Бог за...“ и отдолу бяха изброени теми като хомосексуалността, феминизма, прелюбодейството, аборта и идолопоклонничеството. Имаше и цитати от Второзаконието, Левит, Числа и други книги от Стария завет.