Сложи си пак кобура. Чувстваше се гол без своя „Валтер“, неговата радост и гордост, неофициален сувенир от дните му в армията, беше си го взел заедно с един автомат „Калашников“ и кутия гранати, с които ловеше риба. Хубави муниции, а не египетските боклуци, с които хората му трябваше да се примиряват.
Преминаха отводнителния канал и тръгнаха внимателно през камъните.
- Проклети ботуши! - промърмори Фейзал, който винаги ставаше неспокоен, когато наближаваха мястото, на което намериха момичето.
Най-лесният начин да стигнат до входа на гробницата беше да изкачат склона и да вървят по билото до една тясна тераса. Фейзал ги водеше. Беше пъргав като коза. Стигна до входа и дръпна платното, което не се виждаше на повече от няколко крачки. Халид го последва вътре и по главата му се посипа прах и мръсотия.
- Колко време ти трябва? - попита той.
- Зависи, шефе - отвърна Фейзал.
- От какво?
- Колко помощ ще получа.
Халид се поколеба. Нещо в това място сякаш предизвикваше неподчинение.
- Един последен поглед - обяви той и извади фенерчето си. - Никога не се знае.
- Разбира се - потвърди Фейзал. - Никога не се знае.
Халид тръгна през прохода към погребалната зала, все още беше ядосан. За какъв се мислеше Фейзал? Но прогони тази мисъл от ума си, имаше по-големи грижи. Провалиха се тук. При първото посещение намериха три парчета от статуя, изображение на скарабей и сребърен амулет. Наистина му се стори, че това е началото на нещо велико. Но после находките намаляха, бяха далеч от това, на което се надяваха, а и никой не им вярваше, че са оригинални. Не успя да изкара достатъчно пари, за да даде и на хората си. Нищожна печалба от толкова много труд. Цели участъци от тавана се бяха срутили през вековете и всичко бе засипано с пясък и парчета камъни. Не можеха да ги изхвърлят през отвора, защото щяха да ги забележат, затова само местеха боклука от една част в друга. И вършеха всичко през нощта, единственото им свободно време. Умората ги налягаше все повече, ставаха все по-раз- дразнителни, но не се отказваха. Надеждата можеше да бъде много жестока.
Пред погребалната зала имаше яма, също като във фараонската гробница. Векове наред там се бе изсипвал толкова пясък, че отначало дори не я забелязаха. Но си беше там, простираше се по цялата дължина на прохода. И беше дълбока! След като провериха всичко останало, съсредоточиха вниманието си върху нея. Изнасяха кош след кош, копаеха все по-надълбоко, накрая трябваше да пуснат вътре въжена стълба, за да слизат до дъното. Единият оставаше долу и пълнеше кошовете, а другите ги изтегляха с въжета горе и ги пресяваха.
Той слезе по въжената стълба, за да огледа за последно. Под лъча на фенерчето се виждаха само боклуците, които бяха оставили: празни бутилки от вода, обвивки от храна, част от свещ, справочник. Дисциплината беше първата жертва. Бе слязъл шест метра надолу, а още не бе стигнал до дъното. Шест метра! Поклати глава пред абсурдната логика на древните хора. Толкова усилия! И то все безсмислени.
На кого му трябваше яма, шест метра дълбока?
25.
I
Нокс се унесе в спасителен сън в Латинското гробище. Събудиха го стъпки по плочите отвън. За миг се уплаши, че ще го открият, но стъпките отминаха, без да променят скоростта си. Изчака всичко да утихне, физиономията му се изкриви, докато се изправяше на крака, защото се беше схванал. Излезе от гробището, купи си фонокарта от един супермаркет и намери усамотена телефонна кабина, от която звънна на Огюстен.
- Cedric, mon cher ami!401 - каза Огюстен в мига, в който позна гласа на Нокс.
Нокс веднага се включи в играта и премина на френски.
- Да няма някой при теб?
- Блюстител на реда. Говори малко английски, но мисля, че с френския сме в безопасност. Изчакай секунда. - Нокс чу приглушена реч, ръката на Огюстен беше върху микрофона. След това отново му се обади.
- Всичко е наред - каза той. - Току-що нарекох майка му дебела свиня. Не трепна.
Нокс се засмя.
- Каква работа имаш с полицая?
- Отиваме в Борг. - И му разказа набързо какво бе научил за Тексаското общество за библейска археология, връзките им с УХМ и разкопките в Кефалония. Нокс пък го информира за тайнствения си нападател, който бе избягал с лаптопа му.