- Мамка му! - възкликна Огюстен. - Току-що си го бях купил. Но ти си добре, нали?
- Нищо ми няма. Но трябва да се скрия някъде. Мислех си при Костас. Да го поразпитам за това онова. Но не мога да си спомня адреса му.
- „Шария Мухарам Бей“ № 55. Трети етаж. И му кажи да ми върне книгата на Лукреций. Копелето я държи от месеци.
- Ще му кажа - обеща Нокс.
II
Прекрасно време за посещение на пустинята. Късното следобедно слънце рисуваше контрастни багри по скалите, които по-рано през деня изглеждаха напълно едноцветни. Западният хоризонт грееше във всички нюанси на жълтото и червеното. Гейл мина покрай южния край на скалите на Амарна, след това зави на север към източната част на Долината на царете. Посочи в далечината през пясъците.
- Пътят през пустинята е пет километра в тази посока.
- И стига чак до Асют, така ли? - попита Лили.
- Да. - Фериботите не се движеха по тъмно. Трябваше да поемат на юг покрай Нил. Тя зави към долината. Тук нямаше асфалтирано шосе, само чакълен път. Гейл караше внимателно, а Стафърд седеше до нея, демонстративно скръстил ръце, и въздишаше през няколко секунди. Най-накрая стигнаха до непроходим сипей.
- Мислех, че знаеш пътя - изломоти той.
- Оттук се стига пеша. Върви се само напред. На два километра е.
- Два километра!
- По-добре да тръгваме веднага - намеси се Лили. - Или не искаш вече този кадър? - Стафърд я стрелна с отровен поглед, но след това слезе от колата и тръгна надолу. - Точно така - промърмори Лили. - Не ми помагай, мога и сама да нося апаратурата.
- Ама че задник! - ядоса се Гейл. - Как го търпиш?
- Само още два дни - отвърна ѝ Лили и също слезе от джипа. Изгледа въпросително Гейл, която не помръдваше от седалката. - Няма ли да дойдеш с нас?
- Най-добре е за всеки случай да остана при колата.
- Я стига! Да не би тук да гъмжи от автокрадци? - И наклони умолително глава. - Моля те, няма да го изтърпя, ако съм сама.
- Добре - съгласи се Гейл и насила се усмихна. Слезе от джипа и го заключи.
III
Огюстен скучаеше по време на пътя до Борг. Фарук не беше от най-разговорливите хора на земята. Зададе му няколко груби въпроса за Нокс и Омар, от които той успя да се измъкне лесно, след това потъна в почти пълно мълчание. Извади си цигарите, предложи и на полицая.
- Благодаря - каза дрезгаво Фарук и си взе.
Огюстен запали и връчи запалката на египтянина, след това свали прозореца от своята страна и подаде ръка навън. Срещу тях се движеше бял пикап, слънцето се отразяваше в прашното му предно стъкло и чак когато се разминаха, Огюстен успя да види шофьора и неговата спътничка, млада жена с дълга светла коса, с която за миг си срещнаха погледите.
След километър направиха рязък десен завой, след известно време завиха наляво по тухлен мост над напоителния канал и спряха, за да говорят с охранителя. Бяха изпуснали Грифин за малко. Сигурно той е бил шофьорът на пикапа, в който се возеше блондинката. Охранителят ги изпрати да почакат в административната постройка. Питърсън пристигна само след минута.
- Детектив инспектор Фарук - поде той. - Какво неочаквано посещение. Какво можем да направим за вас?
- Искам да уточним един-два детайла. Познавате ли д-р Огюстен Паскал?
- Чувал съм за него - отвърна Питърсън.
- Той предложи да ме придружи, за да ми обяснява археологическата терминология.
- Колко любезно от негова страна.
Фарук кимна и извади мобилния си телефон.
- Бихте ли ме извинили, господа. Трябва да се обадя.
Погледите на Огюстен и Питърсън се срещнаха, когато детективът се отдалечи. Гледаха се преценяващо и никой не отклоняваше очи. Фарук се върна при тях чак след минута и изглеждаше доста доволен от себе си.
- Вече можем да започваме.
- Какво по-точно? - попита Питърсън.
- Искам да говоря с хората ви. Да разбера какво са видели.
- Разбира се - съгласи се Питърсън. - Последвайте ме.
- Благодаря - кимна Фарук. Всички тръгнаха през пресечената местност. - Снощи ми казахте, че Нокс и Тауфик са идвали при вас вчера следобед, нали така?
- Да.
- Обясниха ли защо?
- Може би трябва да питате Нокс.
- Ще го питам — обеща Фарук. - Веднага щом го намерим.
- Изпуснахте ли го? - намръщи се Питърсън. - Как е възможно? Та той беше почти в безсъзнание.
- Не е ваша работа - сопна му се Фарук. - Тук съм да чуя и вашата гледна точка.
- Видял някакъв древен предмет в Александрия. Капак на делва, доколкото си спомням. Казахме му, че край езерото Мареотис са се произвеждали делви, така че няма причина да се съмнява, че е тукашен.