- И след това той си тръгна, така ли?
- Да. Забравихме за него, докато не се появи нарушителят. Дори и тогава не се сетихме. Нямахме представа, че са те. Решихме, че е някакъв дребен крадец.
- Разбрах, че на разкопките има студенти - каза тихо Огюстен. - Намирате ли ценни неща?
- Не са с непреходна стойност, съвсем не. Но местните не го знаят. Така че винаги съществува опасност да прескочат тук и да замърсят находките. Смятам, че ме разбирате, д-р Паскал.
- И вие ги прогонвате.
- Казах ви снощи какво се случи, детектив. Нищо не се е променило оттогава. - Стигнаха до гробището. Прашните млади археолози разравяха два гроба.
- Нали искахте да говорите с екипа ми - каза той и разпери ръце. - Ами ето го.
26.
I
Краката на Гейл изгоряха, докато вървяха през долината и се катереха по хълма до фараонската гробница. Всички единодушно мълчаха, защото знаеха, че ще им е много трудно да обяснят присъствието си по тези места, ако някой ги види. Но входът към фараонската гробница беше категорично затворен, а пътят към него - пуст. Гейл се усмихна широко на Лили, по лицето ѝ се изписа облекчение.
- Точно навреме - каза Стафърд и кимна към слънцето, което се бе спуснало ниско над хоризонта на запад.
- Тогава най-добре да започвате - предложи Гейл.
- Ако се махнеш от погледа ми.
Тя се обърна и се отдалечи, не искаше да каже нещо неподходящо. Но не беше лесно да се махне от това място. Отляво имаше огромна цепнатина, сякаш някой от египетските богове бе забил брадвата си в земята. А отдясно бе ръбът на канарата и главозамайваща пропаст, на чието дъно се намираше долината. Но поне така щеше да се скрие от погледа на Стафърд, затова внимателно се примъкна и за своя изненада видя на няколко метра отдолу тераса, върху която ясно личеше отпечатък от човешки крак.
Приближи се още малко към ръба и видя, че има пътека. Лили и Стафърд още се подготвяха за снимките.Трябваха им няколко минути. Тръгна с треперещи колене, любопитството ѝ се оказа по-силно от страха ѝ от височини, затова се стегна и продължи.
II
Костас винаги отваряше вратата след дълго звънене, като обвиняваше или отслабващия си слух, или краката си, които вече не го държаха. Смяташе, че една от привилегиите на възрастта му е да кара хората да чакат. Но най-накрая отвори. Приглади буйната си бяла коса, извади от джоба на сакото си очилата със стъкла във формата на полукръг, сложи ги и погледна над тях.
- Драги Нокс! - възкликна той. - Каква приятна изненада. - След това премигна и отстъпи половин крачка назад. - Господи! Да не си бил на война?
- Толкова ли зле изглеждам? - направи гримаса Нокс. - Нали мога да ползвам банята ти?
- Разбира се. Разбира се. Влизай. - Костас повлече крака през разхвърляния си коридор, като използваше бастуна си като слепец, за да намира пътя през прашните купчини академични книги и кашони с екзотични артефакти. Апартаментът му изглеждаше по-скоро като вехтошарски магазин, отколкото като дом. Стените също бяха отрупани с астрологични карти, странни окултни плакати, собствените му акварели с изображения на билки и други лечебни растения, снимки в рамки на тайнствени фронтони и пожълтели вестникарски изрезки, в които пишеха за него.
Нокс се погледна в огледалото над мивката. Наистина представляваше живописна гледка: съсирена кръв по темето и челото, изпито лице и прашна коса, която изглеждаше като посивяла. Насапуниса се и се изми доколкото беше възможно. Редицата от гръцки букви в горната част на огледалото го накара да се усмихне. NIONANOMHMATAMHMONANOIN. Един от най-старите познати палиндроми: „Отмий греховете, не само мръсотията по лицето“. Кърпата, с която се избърза, стана грозно кафява. Нокс излезе от банята.
- Е? - попита Костас нетърпеливо. - Какво те води при мен в това състояние?
Нокс се поколеба. Не беше толкова лесно да му обясни.
- Не вярвам да имаш интернет - поде той.
- За съжаление имам - каза Костас и поведе Нокс към библиотеката, където приглушената светлина от лампите осветяваше изхабените кожени подвързии на безброй стари книги. Отвори капака на писалището и отдолу се показа тънък лаптоп. - Днес нищо не можеш да направиш без тези машинки.
Нокс влезе в интернет и отвори електронната си поща. Но за негово учудване съобщението от Гейл беше изчезнало. Онзи проклет мъж с мотоциклетната каска сигурно е изтрил снимките. Затвори браузера.