- Според „Книга за живота на Адам и Ева“ - кимна Костас. - Или беше в „Пещерата на съкровищата“?432 - Той въздъхна тъжно. - Паметта ми отслабва.
- Не мисля, че е от „Пещерата на съкровищата“ - каза Нокс, който бе пропилял безброй прекрасни летни следобеди в самотни усилия да усвои древносирийски, като изучаваше точно този текст. В него се разказваше за пещера, в която се предполага, че са погребани Адам, Аврам, Ной, Мойсей и другите еврейски първоотци. - Нещо друго?
- Има, разбира се, поразителни прилики между майката на Хор - Изида, и майката на Христос - Мария. Смята се, че Харпократ е роден в планина, а йероглифът за нея е същият като за корито. Древните египтяни чествали рождението му, като носели корито по улиците. По-лесно е, отколкото да носиш планина.
- Аха.
Костас кимна.
- Евангелието на Матея твърди, че светото семейство избягало в Египет, когато Исус бил дете, за да се спаси от избиването на младенците. Според Едуард Мъченик443 те стигнали на юг чак до Хермополис, града на Тот. Което затваря кръга, защото Хермополис е от другата страна на Нил точно срещу града, основан от фараона, за когото споменах, че е изобразен в Луксор.
- Имаш предвид Амарна? - попита Нокс. - И фараонът е Ехнатон?
- Точно така - потвърди Костас и си позволи да се засмее тихичко. - Само си помисли! Разказите в Новия завет за рождението на Христос всъщност пресъздават раждането на египетски фараон еретик. Факт, който църквата не би популяризирала, и си има причини за това. - Вдигна чашата си. - Би ли ми налял още малко чай?
II
- Върни се! - извика Халид и забърза след жената, като за малко да изгуби равновесие. - Върни се! - извика отново. Но Гейл не се върна. Горе нещо цветно се раздвижи. Заваляха камъни и прах. Халид видя Лили, която вдигаше камерата. Призля му. Не биваше да им позволи да се измъкнат и да се свържат с останалия свят. Тичаше панически по пътеката, препъваше се в камъните, отчаяна се вкопчваше с една ръка в наличните подпори, а с другата се опитваше да извади своя валтер. Фейзал го следваше, но бяха изгубили безценни секунди и бяха позволили на Гейл да спечели преднина.
Стигна върха и я видя да бяга презглава след придружителите си. Стафърд тичаше най-отпред, а след него Лили непохватно се поклащаше с камерата на рамо. Халид напрегна мускули и скъси малко дистанцията, но не достатъчно. Те хукнаха надолу по склона към долината, след това през сипея към пустинята. Халид изостана, накрая съвсем спря.
- Почакайте! - изхриптя задъхано, подпрял длани на коленете си. Получи мускулен спазъм. Те забавиха крачка и се обърнаха, може би за да си поемат дъх.
- Да поговорим - предложи той, като вдигна ръце и се усмихна. Опитваше се да ги убеди, че не е заплаха за тях. - Можем да се разберем. - Но и сам усещаше фалша в гласа си.
Те отново се разбързаха. Халид се намръщи, извади пистолета и стреля веднъж във въздуха. Това ги накара да побягнат още по-бързо. Насър и Фейзал го настигнаха. Дишаха тежко. Затичаха пак с натежали от умора крака. Джипът се появи в далечината. Лили се обърна да види преследвачите и веднага се спъна в един камък. Изпусна камерата, която падна върху скалите и се разби на парчета. Стафърд стигна до джипа. Опита се да отвори вратата, но беше заключена.
- Ключовете! - извика той на Гейл, която помагаше на Лили да се изправи на крака. - Хвърли ми проклетите ключове.
Халид с мъка си поемаше дъх. Ризата му се бе измъкнала от панталоните и в дъното на подсъзнанието си се гневеше, че е размъкнат. Стреля още веднъж, но жените не спряха. Напрегна сетните си сили в гонитбата. Гейл извади ключовете и натисна дистанционното. Стоповете на джипа светнаха в оранжево. Стафърд отвори шофьорската врата и се качи. Щяха да се измъкнат. Халид спря, прицели се и пусна три куршума. Чу се метален звън. Шофьорският прозорец се пръсна на парчета и се свлече. Двете жени замръзнаха, сякаш мислеха Халид за някакъв виртуозен снайперист, който може да ги повали, когато си пожелае. Вдигнаха ръце и се обърнаха с лице към него.
Той тръгна към тях с вдигната ръка, дишаше тежко, но се опитваше да го скрие от тях, искаше да изглежда като човек, който се владее. По челото му избиха капки пот и се търкулнаха надолу по бузите му. Фейзал и Насър се приближиха зад него, но той не сваляше очи от чужденците, от приведените им рамене, от потните им лица и разрошени коси, от изпълнените с ужас и отчаяна надежда очи. Намръщи се и изгони всяко човешко съчувствие от сърцето си. Това не бяха хора. Това бяха проблеми. Проблеми, които трябваше да разреши. Които трябваше да премахне. Вече беше на няколко крачки от тях и се чудеше кого да застреля първи.