Тази с ключовете за колата. Гейл.
Точно вдигаше оръжието, за да я убие, когато се чу звън на мобилен телефон.
III
Нокс наля още чай на Костас и на себе си. Разбърка своя и се загледа как захарта се разтваря във водовъртежа в чашата.
- Ами терапевтите? - попита. - Те свързани ли са по някакъв начин с карпократианците?
Костас направи физиономия.
- Чувал съм да се твърди, че Карпократ е бил последовател на учението на един герой на Талмуда - Йешуа бен Пандира. Невероятна фигура. Може би си чувал за него, защото някои го бъркат с Христос, но най-вероятно е бил водач на есеите.
- Което го свързва с терапевтите.
- До голяма степен - кимна Костас. - Пък и техните доктрини доста се препокриват, макар всички да признават, че има една значителна разлика. Терапевтите са прочути със своята непорочност, докато карпократианците се славели със своята разпуснатост и оргиите си. Но почти всичко, което знаем за карпократианците, е писано от враговете им, така че е възможно да става въпрос за злобна пропаганда. И ако я пренебрегнем, двете групи изглеждат доста еднакви.
- В какъв смисъл?
- Във всякакъв. Дълги инициации. Кръщение с вода. Отхвърляне на материализма. На Карпократ се приписва мисълта: „Собствеността е кражба“. И двете общности ненавиждат робството. Вярват в някакъв вид живот след смъртта и в прераждането. Отдават необичайно за онова време уважение към жените и им предоставят власт. Една от най-известните последователки на Карпократ, Марселина, дори се издига доста в Рим. И в двете философии има много елинистични елементи, имат доста общо с питагорейството. И в двете има следи от соларен култ. Изучават ангелите и демоните. Вярват в магиите и ги практикуват. Ценят числата и символите. И са еднакво жестоко преследвани. Може би затова и двете общности живеят извън Александрия. Освен това карпократианците се появяват около 120 г. сл. Хр., горе-долу по времето, когато изгубваме дирите на терапевтите.
- Да не би да намекваш, че терапевтите са се превърнали в карпократианци?
- Не е невъзможно, предполагам. Но всъщност искам да кажа, че по някакъв начин двете общности са се припокрили. Не забравяй, че по онова време целият този регион е кипял от религиозна и философска енергия - всички са споделяли идеи, спорели са. Религиите още не се били наложили като в съвремието. Места, които са били свещени за едни, са били свещени и задруги. Много ранни църкви са построени върху стари езически храмове. Дори Ватиканът. Така че вероятно известно време всички са съжителствали или пък карпократианците са завладели античния свят, след като терапевтите са се пръснали.
Нокс кимна. Звучеше достоверно, макар достоверност и истина да не бяха едно и също нещо.
- Какво друго знаем за карпократианците?
- Както вече казах, общността е основана в Александрия, но е процъфтявала другаде. Вече споменах Рим. И освен това смятам, че са имали храм и в... - Той се изправи и отиде до полиците с книги, измъкна един том, прелисти го и го върна, като поклати глава.
- Хайде, Костас. Просто ми кажи...
- Търпение, млади човече. Търпение. - Взе една тежка църковна енциклопедия и я занесе до масата в ъгъла. Наплюнчи палеца и показалеца си и започна да прелиства тънките страници, докато намери каквото търсеше. - Да - каза. - Имали са храм на един от гръцките острови.
Нокс се намръщи, когато си спомни последния си разговор по телефона с Огюстен.
- Да не би на Кефалония?
Костас се усмихна загадъчно.
- Откъде, по дяволите, би могъл да знаеш това?
- Какво друго пише там?
Старецът наплюнчи пак пръстите си и прелисти страниците.
- Ха! Да видим какво ще кажеш за това!
- За кое?
- О, да. О, това ще ти хареса.
- Хайде, Костас. Просто ми кажи.
- Нали знаеш, че християнските общности са се разпознавали по тайни знаци като рибата и кръста? Карпократианците също са имали таен символ.
- Какъв?
- Не се казва - отвърна Костас. - Само че са го татуирали върху телата си.
- И?
Очите на Костас блеснаха.
- Татуирали са го на задната страна на възглавничката на дясното ухо - каза той.
28.
I
Мобилният телефон не спираше да звъни.
- Изключи проклетото нещо - заповяда Халид. И повтори с по-силен глас, в който се прокрадна паника. - Изключи го. - Стафърд бавно посегна към джоба си, извади мобилния си телефон и му спря звука. Но вече беше прекалено късно. Белята бе станала. По-точно звъненето бе подсказало на Халид, че има сериозен проблем. Мобилните телефони приемаха и излъчваха сигнали, дори когато не се използваха. Достатъчно беше да са включени, а телефонът на Стафърд със сигурност беше.