Ако сега изчезне, за полицията ще е съвсем лесно да проследи движението му. Ще дойдат право тук. И той и хората му автоматично ще се превърнат в основни заподозрени. Ще ги бият с пръчки, ще ги измъчват с вода. И някой ще се пречупи. Най-вероятно Фейзал. Понякога направо му приличаше на жена. Изстрелът доведе Абдула, който досега бе стоял на пост.
- Какво става? - попита той задъхано.
- На какво ти прилича? - намръщи се Халид и изгледа чужденците. Гробницата му се бе сторила подарък от Аллах. Но сега разбираше истинското ѝ значение. Сатанински капан. Ако ги хванат, чакаха ги пет години затвор. Минимум пет. По-вероятно десет или дори повече. А Халид беше виждал египетските затвори отвътре. Бяха претъпкани и мръсни, пълни с болести и насилие. Не беше слабак, но вероятността да попадне там го плашеше.
- Защо просто не ги убием? - попита Насър, който винаги беше практичен. - Ще ги хвърлим в пустинята както направихме с момичето.
- Да бе - сопна му се Халид. - И видя какво стана, нали?
- Този път имаме повече време. Цялата нощ е пред нас.
- Цялата нощ? - озъби му се Халид. - Нали си представяш какво ще стане, ако тези хора не се появят там, където ги очакват? - Насочи оръжието си към Лили. - Къде ви чакат?
- В Асют - отвърна тя. Лицето ѝ беше мъртвешки бледо. - В хотел „Клеопатра“.
Той се обърна към Насър.
- Ако не се появят, от хотела ще се обадят в полицията. Хотелиерите най-много се страхуват да не би да се случи нещо лошо на чужденци, особено на хора от телевизията. Това ще подплаши инвеститорите и ще намали притока на безценните долари на чужденците. Повярвай ми, още сутринта ще тръгнат да ги търсят толкова усърдно, колкото дори не можеш да си представиш! И първото място, на което ще дойдат, е тук. След това ще проследят следите от автомобилните гуми в пясъка чак до скривалището ти.
- Тогава да ги хвърлим в Нил. - И Насър направи вълнообразно движение с пръсти, с което искаше да покаже как колата им потъва в реката.
Халид поклати глава.
- Незабелязано? Дори по някакво чудо да ни се размине в момента, няма начин полицията да не претърси реката или някой рибар да не закачи джипа с мрежата си. А и това не е толкова важно. Проклетите им мобилни телефони ще ги отведат право при нас.
- О - въздъхна мрачно Насър. - Тогава какво ще правим?
- Опитвам се да измисля - скара му се Халид. - Млъкнете малко. - Клекна, защото не искаше хората му да видят колко е объркан. Можеше да им прехвърли цялата вина. Да го представи като изнудване, което е излязло от контрол. Започва престрелка и тримата чужденци и хората му загиват. Но това беше отчаяно решение. Дори полуграмотен следовател щеше да види, че е съшито с бели конци. Може би е най-добре да се договорят. Но въпреки че сега чужденците бяха много уплашени и биха се съгласили на всичко, това веднага щеше да се промени, като ги пуснат.
- Ще обвиним терористите - предложи тихо Абду- ла. - Те винаги убиват чужденци.
- Отлична идея - каза подигравателно Халид и се възползва от повода да излее гнева си. - Кажи ми обаче кои точно терористи? - И махна с ръка към пустата долина. - Покажи ми ги тези твои терористи и веднага ще ги обвиним.
- Само предлагам.
- Около Амарна няма никакви терористи. Не го ли знаеш? Всичките са в Асют и... - Той млъкна, в главата му се оформяше идея. Абдула беше напълно прав. В Египет само терористи биха се осмелили да застрелят чужденци по този начин. Властите инстинктивно ще повярват в тази версия. Дори най-малкият намек за тероризъм превръщаше иначе интелигентни хора в пълни идиоти. Всички знаеха, че тези тримата трябва да пътуват тази вечер за Асют. Там напоследък имаше доста размирици. Бе гледал новините по телевизията. Бунтове. Демонстрации. Крайните ислямисти на оръжие срещу Запада, след като двама от техните братя бяха обвинени, че са убили и изнасилили две коптски момичета. Просветна му.
- Да? - насърчи го Насър, който по лицето му позна, че е получил вдъхновение. - Какво?
- Момент - каза Халид. Обмисляше идеята, последствията и какво им бе необходимо за всяка стъпка. Беше налудничава, да, но и ситуацията беше необикновена и изискваше налудничави решения.
- Моля те, шефе - настоя Насър. - Кажи ни.
Халид кимна два пъти и пое дълбоко дъх.
- Добре - изрече той. - Ето какво ще направим.
II