Кожената тапицерия силно изскърца, когато Нокс се облегна в креслото. Имаше нужда да осмисли новата информация. Питърсън и екипът му бяха отрязали шестте мумифицирани уши, за да проверят с ултравиолетова светлина дали по тях има татуировки. Това, заедно с предишните разкопки на Тексаското общество в Кефалония, със сигурност означаваше, че бяха дошли тук да търсят следи от карпократианците. Единственият въпрос беше: защо?
След като Нокс го попита, Костас се замисли.
- Тези твои тексаски археолози са силно религиозни, нали?
- Да.
- Тогава според мен има една възможност. На карпократианците им се носела славата, че... - В този момент на вратата се позвъни. Костас млъкна, въздъхна и стана. - Извинявай.
- Разбира се. - Нокс отиде до масата, на която лежеше отворената енциклопедия. Прегледа статията за карпократианците, но нищо не привлече вниманието му. Разгледа полиците, измъкна тънка книжка за Филон и прелисти пожълтелите страници. Вехтата кожена подвързия остави по пръстите и дланите му петна като от засъхнала кръв.
Вратата на библиотеката се отвори. Нокс вдигна поглед и видя Костас - пребледнял и разтреперан.
- Какво има? - намръщи се Нокс. Но зърна след него да влизат двама полицаи и замръзна. А си мислеше, че тук е на сигурно място. Позволи си да се отпусне. Някак си го бяха открили. За един безумен миг се почуди дали да не избяга, но нямаше къде да отиде. Видя как по-ниският от двамата полицаи леко се усмихваше, сякаш чакаше точно това, за да го използва като извинение и да му скочи. Затова реши да се успокои и кротко да тръгне с тях. Да види дали ще може да разбере какво се случва и как са го намерили.
III
Огюстен и Фарук не научиха нищо от студентите на Питърсън, късо подстригани религиозни идиоти, които разказваха едно и също.
- Как се казвате? - попита Фарук последния пристигнал.
- Грийн, господине. Майкъл Грийн. - Хвърли поглед към Питърсън, който стоеше до рамото на детектива, сякаш търсеше потвърждение, че си знае името.
- И вие ли видяхте нарушителя?
- Да, господине.
- Разкажете ми.
- Ами, беше тъмно, нали разбирате. Не знам дали бих могъл...
Мобилният телефон на Фарук започна да звъни. Той въздъхна и вдигна вежда към Огюстен.
- Трябва да вдигна - извини се той. - Искате ли вие да го разпитате?
- Разбира се - съгласи се Огюстен, като се помъчи да потисне прозявката си. - Продължете.
- Както ви казах, не знам дали бих могъл да добавя нещо към това, което другите вече ви обясниха.
- Опитайте се. Какво правеше нарушителят?
- Моля?
- Прав ли стоеше, коленичеше, пълзеше? Към вас ли тръгна? Или бягаше? С какво беше облечен? Колко беше висок? Какъв цвят бе косата му? Разбра ли, че сте го забелязали?
- А, това... — Бузите на Майкъл леко почервеняха. Той пак хвърли поглед към Питърсън. - Трудно ми е да си спомня точно - започна колебливо. - Всичко стана толкова бързо.
- Сигурно имате някакви спомени.
Питърсън пристъпи напред.
- Смятате ли, че е правилно да притискате свидетелите за информация, която не могат да ви дадат?
- Искам да съм сигурен, че не е забравил нещо.
- Забравил ли си нещо, Майкъл? - попита Питърсън.
- Не, господине.
- Ето, д-р Паскал. Не е забравил нищо.
- Добри новини - обяви Фарук, след като свърши да говори по телефона и се върна при тях. - Моите хора са намерили Нокс.
Сърцето на Огюстен за миг спря.
- Какво?
- Знаете ли какво мразя най-много на този свят, д-р Паскал? - попита детективът. - Да ме мислят за глупак. Всички тези хора във Върховния съвет тази сутрин. Знаете ли какво ми казаха? Че ако искам да намеря Нокс, трябва да говоря с вас. Огюстен Паскал. Паскал ще знае, така ми казаха. Той е най-добрият приятел на Нокс. Но когато ви попитах, не ми казахте нищо за тази ваша велика дружба. Нито дума. За идиот ли ме смятате? Така ли е?
- О, Боже! Говорите френски.
Фарук прати с едно дясно кроше Огюстен на земята.
- А това е задето нарекохте майка ми свиня - каза той.
29.
I
Камерата все още лежеше там, където Лили я беше изпуснала. Обективът и дисплеят бяха здрави, но батериите бяха изскочили от гнездото и не влизаха обратно, както и Халид да ги въртеше и натискаше. Подаде я на Фейзал, него го биваше с тези неща.
- Оправи я - нареди му той строго.
Но Фейзал само я погледна и поклати глава.
- Ще ми трябват специални инструменти - заяви той. Претърси джобовете на чантата на камерата и намери кабел. - Това може да свърши работа - каза. - Да опитаме с някой от контактите във фараонската гробница.