Халид кимна. Идеята беше добра, макар че щеше да се наложи да покрият стенописите, иначе щяха да се издадат.
- Насър - повика той подчинения си. - Иди да вземеш одеялата и чаршафите от другата гробница. Абдула, ти пусни генератора. - Отиде при чужденците.
- Моля, вещите ви. Телефони, портфейли, часовници, ключовете за колата, бижута. Всичко. Оставете ги на камъка. - Плесна ги няколко пъти, за да им вземе страха. Събра всичко и го сложи в чантата на камерата. - Станете - заповяда.
- Какво ще правите с нас? - започна да мрънка Стафърд.
- Мърдай!
Генераторът заработи точно когато стигнаха до фараонската гробница, лампите на пода замъждукаха, а после блеснаха ярко. Заведоха чужденците в погребалната зала. Фейзал включи камерата в контакта и я изпробва. Светна лампичката, която показваше, че работи. Време беше в нещо да им провърви. Пристигна Абдула, а след него и Насър, който носеше цял наръч покривки. Високо в далечния десен ъгъл на помещението имаше грубо издълбана ниша. Провесиха покривката от нея и покриха стенописа. Постлаха друга покривка на земята.
Халид остана доволен, потърси в джобовете си нещо за писане и седна да съчинява посланието.
II
Полицаят затвори Нокс в тъмна и тясна килия с двама други задържани: висок и слаб младеж с рядка брада в светлокафяв кафтан, който премяташе мънистата на броеницата си и не спираше да си мърмори под носа, и мъж на около четирийсет години с нездрав тен и измачкан бял костюм, който ту лежеше неспокойно на скамейката отсреща, ту сядаше и си търкаше бузите с ръце като наркоман в абстиненция.
Влажните каменни стени бяха надраскани с графити. Нокс ги прочете, докато чакаше. И се замисли. Само Огюстен знаеше, че отива при Костас. А снимките, които държеше в онази папка, му даваха мотив. Но беше най-близкият му приятел и Нокс не познаваше по-лоялен човек от него. Нямаше начин да го е предал нарочно. Трябваше да има друго обяснение.
Мина цял час, преди вратата да се отвори със скърцане и полицаят да му даде знак. Преведоха го през стаята за почивка, където полицаите, свободни от дежурства, гледаха футбол на мъждукащ телевизор, качен високо на стената. По тесен коридор стигнаха до стаята за разпити, където го накараха да седне до гола дъбова маса. След минута влезе дебел полицай с бележник в едната ръка и кутия сок в другата.
- Какво става? - попита Нокс.
Мъжът седна, сякаш не бе чул нищо, и записа името на Нокс, след това си погледна часовника. Имаше учудващо елегантен почерк.
- Казвам се Фарук - представи се той. Нокс леко изсумтя, защото името означаваше човек, който не може да различи истината от лъжата. Фарук рязко вдигна глава. - Значи говорите арабски? - попита.
- Справям се. — Чак тогава се досети как са го намерили. - А вие говорите френски, нали?
Фарук се ухили самодоволно.
- Справям се - призна. - Отдавна ли живеете в Египет?
- От десет години.
- Може ли да видя документите ви?
- Не са у мен.
- Щом живеете от десет години тук, трябва да сте се научили да си носите документите навсякъде.
- Ако искате, ще отида да си ги взема.
Фарук почука с писалката по бележника си, чудеше се как да подходи.
- Кажете ми, господин Нокс - започна той. - Снощи сте претърпели сериозна катастрофа. Били сте в безсъзнание. Откарали са ви в болницата, на пръв поглед разумно място за човек, претърпял тежък инцидент. А тази сутрин сте избягали. Защо?
- Нямам застраховка. Лечението струва цяло състояние.
- Снощи един човек почина, господин Нокс. Да не мислите, че ми е до смях?
- He.
- Тогава отново ще ви попитам: защо избягахте?
Нокс се поколеба. Истината щеше да прозвучи невероятно, но може би си струваше да опита.
- В стаята ми влезе мъж - каза той - и се опита да ме убие.
- Докато пред вратата ви е седял един от моите хора?
- Сложи възглавница върху лицето ми.
- И вие очаквате да ви повярвам? За глупак ли ме мислите?
- Защо иначе ще бягам?
Фарук продължи да почуква с писалката.
- Опишете ми този човек.
- Беше тъмно. Имах сътресение.
- Защо не извикахте за помощ?
- Опитах. Ала от устата ми не излезе нито звук. Но преобърнах стойката на системата. Само това успях да направя. Полицаят влезе, повика сестра... - Направи безпомощен жест към шията си. - Попитайте вашия човек, щом не ми вярвате.
Фарук впи изпитателния си поглед в лицето му, опитваше се да го сплаши, да го накара да се пречупи, но Нокс не помръдваше и не свеждаше очи.