Докато Стафърд си пробиваше път през тълпата, в него се блъсна възрастна жена. Чантата с лаптопа се завъртя и перна през ухото едно момче. То забеляза, че чужденецът изглежда богат, и веднага започна да пищи. Мъж в мръсна кафява туника се сопна на Стафърд, но той му махна арогантно с ръка. Момчето започна да пищи още по-силно. Стафърд въздъхна тежко и се огледа за червенокоската, очевидно очакваше тя да разреши проблема. Жената се спря, огледа ухото на момчето, цъкна съчувствено с език и му подаде банкнота. То не успя да скрие усмивката си, докато се отдалечаваше с танцова стъпка. Но мъжът с кафявата туника още се чувстваше засегнат от пренебрежението на Стафърд, а сделката допълнително го раздразни. Развика се, че чужденците бият египетските деца, когато си поискат, след това си плащат и се измъкват безнаказано.
Червенокоската се усмихна несигурно и се опита да се отдалечи, но думите на мъжа възбудиха тълпата. Около тях се образува кордон, който не им позволяваше да мръднат, във въздуха надвисна грозна заплаха. Стафърд понечи да се отскубне, но някой така силно го блъсна обратно, че очилата му паднаха. Направи опит да ги хване, но те се търколиха на земята. Само миг след това Гейл чу хрущене на стъкло. Избухна подигравателен смях.
Гейл се огледа тревожно за тримата полицаи, но те с наведени глави крачеха към чакалнята. Не искаха да имат нищо общо с това. В гърдите ѝ се надигна страх, чудеше се как да постъпи. Проблемът не беше неин. Никой не знаеше, че е там. Джипът ѝ беше паркиран точно пред гарата. Поколеба се още миг, след това се обърна и си тръгна.
II
- Но това е просто капак - запротестира Омар, докато догонваше Нокс по стълбите пред входа на Върховния съвет по антики. - Сигурно има хиляди такива. Откъде си толкова сигурен, че е от Кумран?
Нокс отключи джипа си и се качи.
- Защото само там са намерени делвите със Свитъците от Мъртво море - обясни на Омар. - Има още една, открита в Йерихон, само на няколко километра на север, и може би още една в Масада, също наблизо. Но освен тях...
- Изглеждаше напълно обикновен капак.
- Може - отвърна Нокс и даде път на един пикап, преди да потегли. - Но трябва да разбереш едно нещо. Преди две хиляди години делвите са се използвали или за транспортиране на стоки, или за съхранението им. Транспортните обикновено са били амфори с големи дръжки за по-лесно пренасяне, освен това са имали дебели стени, защото трябвало да издържат на множество удари, и цилиндрична форма, защото така заемали по-малко място. - В края на улицата зави надясно, а след това рязко вляво. — Но след като стоките стигнели до мястото, за което били предназначени, те се премествали в делви за съхранение с кръгли дъна, които се заравяли в пясъка и лесно се накланяли, когато хората искали да си отсипят от съдържанието им. В добавка имали дълги гърла и тесни отвори, които се затапвали с корк. А делвите със Свитъците от Мъртво море са различни. Те имат плоски дъна, къси гърла и големи отвори и това си има своето логично обяснение.
- Какво е то?
Спирачките му изсвистяха, когато спря, за да пропусне трамвая по напречната улица.
- Какво знаеш за Кумран? - попита той.
- Бил е седалище на есеите, нали? - каза Омар. - Еврейската секта. Макар да съм чувал хората да разправят, че е бил резиденция или крепост, или нещо подобно.
- Има такива предположения - съгласи се Нокс, който беше очарован от това място още като дете, когато отиде там на екскурзия със семейството си. - Но мисля, че са погрешни. Плиний пише, че есеите са живели на северозапад от Мъртво море. Ако не в Кумран, то много близо до него. Никой досега не го е оборил убедително. Един експерт обобщава така: или Кумран и свитъците са на есеите, или е налице невероятно съвпадение - две големи религиозни общности, които живеят рамо до рамо, имат сходни схващания и ритуали, едната от тях е описана от древните автори, но не е оставила никакви материални следи, а другата някак си убягва на всички историци, но е оставила множество руини и документи.
- Значи Кумран е бил селище на есеите - съгласи се Омар. - Но това не обяснява защо делвите им са уникални.
- Есеите са фанатици на тема ритуална чистота - обясни Нокс. - И най-малкото замърсяване прави ритуалните съдове негодни. Капка дъжд, насекомо, разливане на нещо неподходящо. Това създава огромни проблеми. Имам предвид, че ако съдът се замърси, очевидно всичко в него също се обявява за замърсено и трябва да се изхвърли. Но това не е най-лошото. Течностите и зърнените култури се изсипват в потока, ала големият въпрос е дали нечистотията не се връща обратно по потока и не заразява делвата за съхранение. Фарисеите и другите еврейски секти са били по-свободомислещи, но есеите вярвали, че всичко се замърсява, затова не рискували да изсипват съдържанието в потока. А повдигали малко капака и изгребвали всичко с купа. И тъй като не им се налагало да накланят делвите за съхранение, техните били с плоски дъна и затова и по-стабилни; ето защо техните съдове са с къси гърла и големи отвори, така по-лесно загребвали от тях.