- Изчакайте тук - каза накрая Фарук и стана. - Ще се върна след минута.
III
Страхът разяждаше като язва вътрешностите на Гейл, докато гледаше как Халид и хората му си вършеха работата. Халид имаше очи на убиец. Щеше да убие всички, без да трепне, ако телефонът на Стафърд не беше звъннал. Гейл знаеше, че животът ѝ зависи от волята на Халид.
Насър и Абдула отрязаха ленти от памучен чаршаф и ги увиха около лицата си, като оставиха само цепки за очите и ноздрите. Изглеждаха ужасяващо анонимни. Фейзал взе нов диск и го пъхна в камерата на Лили. Халид приключи с писането и се приближи.
- На колене - нареди той. Всички се подчиниха и коленичиха на покривката. Той подаде листа на Гейл.
- Чети - заповяда ѝ.
Тя погледна арабските букви и вдигна разтревожена очи.
- Не разбирам.
Халид насочи своя валтер към носа ѝ.
- Чети.
- Не го правете - обади се Стафърд.
Халид така силно го цапардоса по бузата с пистолета, че той извика и падна настрани. Опипа лицето си и дланта му се изцапа с кръв. От шока очите му се насълзиха. Халид насочи оръжието към него, но гледаше Гейл.
- Ще четеш - заповяда повторно.
- Добре - съгласи се тя. Съзнанието ѝ бе замъглено от страх. Той отстъпи зад Фейзал и скръсти ръце като продуцент на някакъв евтин филм, а Насър и Абдула с покритите лица застанаха зад пленниците, вдигнали оръжия пред гърдите си.
Стафърд успя да се изправи на колене, бузата му продължаваше да кърви. Халид потупа Фейзал по рамото. Лампичката на камерата светна. После кимна на Гейл да започва да чете. Това беше нейният шанс да се свърже с външния свят. Можеше и да няма друг. Тя изправи гръб, кръстоса крака и изпъна рамене. Премести листа в лявата си ръка и вдигна демонстративно дясната.
- Ние сме пленници на Асютското ислямско братство - започна. - Нашите похитители се държат добре с нас. Обещават да продължат да се отнасят така, ако никой не прави опити да ни открие. Уверяват ни, че ще ни освободят живи и здрави, когато братята им, които бяха несправедливо обвинени в убийствата на двете момичета, бъдат пуснати, без да им се повдига обвинение. Ако това не стане до четиринайсет дни, Асютското ислямско братство не носи отговорност за последствията. Бог е велик.
Лампичката на камерата угасна. Халид прегледа записа и кимна доволно. Фейзал извади диска и му го подаде. Той го хвана за ръба, като внимаваше да не остави отпечатъци от пръсти, и го прибра в чантата си. Сърцето на Гейл заби бързо от страх. Тя добре разбираше, че ако Халид все още иска да ги убие, сега бе моментът.
IV
- Е? - попита Ясмин, когато посрещна Нагиб на прага. - Как мина денят ти?
Нагиб разбираше какво всъщност питаше жена му. Искаше да знае дали е открил убиеца и дали дъщеря им е в безопасност.
- Не беше зле - отвърна той.
Тя целуна Хусния по косата.
- Иди да си играеш, скъпа - подкани момичето. - С баща ти трябва да си поговорим.
Хусния си взе куклата и изчезна през вратата, но нещо в погледа ѝ накара Нагиб да я заподозре, че се кани да подслушва.
- Е? - попита Ясмин.
- Няма връзка между момичето, което намерих, и другите две в Асют - заяви Нагиб. - Сигурен съм.
- И как така?
- Дори не мисля, че това момиче е било убито. Според мен е нещастен случай. Смятам, че е просто бедно дете, което е търсило древни предмети в бурята. Вероятно нещо е паднало върху нея и тя е изгубила съзнание, а след това се е удавила. Или пък се е качила на високо и е паднала.
- И след това е отишла сама до пустинята и сама се е заровила в пясъците, увита в брезент?
- Не - призна Нагиб.
- Тогава какво?
Той поклати глава.
- Все още не знам. Очевидно нещо не е наред. Но това не означава, че е свързано с Асют. И че е убийство.
- Но ти ще разбереш какво е, нали? Искам да съм сигурна.
- Гамал е прав, скъпа. Имаме по-неотложни случаи.
- Става въпрос за младо момиче - настоя тя. - Радвам се, че наоколо не се разхождат убийци и че Хусния е в безопасност. Наистина се радвам. Но става въпрос за младо момиче, и то от твоя район, ти си отговорен за нея. Длъжен си да разбереш какво е станало.
Нагиб въздъхна.
- Сутринта ще говоря с доброволците - обеща той. - Може би те ще знаят нещо повече.
V
- Е? - попита Нокс, когато Фарук се върна. - Какво каза вашият човек? Каза ли ви, че стойката на системата се прекатури?
- Да речем, че наистина се е прекатурила - призна Фарук с неохота. - И какво от това? Може да е случайно.