- Да бе!
- Много добре. Вие сте я преобърнали заради мистериозния нападател, когото никой друг не е видял и който иска да ви убие, но пък никога преди не сте го виждали и не можете да го разпознаете.
Нокс се поколеба.
- Мисля, че е мъж на име Питърсън.
- Преподобният Ърнест Питърсън? - намръщи се Фарук. - Човекът, който ви спаси живота?
- Моля?
- Чухте ме добре. Той ви е намерил след катастрофата и е рискувал живота си, за да ви извади от джипа, преди димът да ви задуши. След това ви е откарал до болницата. Този ли човек се опита да ви убие?
Нокс онемя.
- Не знаех - смотолеви. Поклати объркано глава, потресен от последния обрат.
- От болницата сте взели такси. Закъде?
- За където и да е.
- За където и да е?
- Може ли нещо за пиене? - помоли Нокс. - Вода, ако обичате. Каквото и да е.
- След като ми кажете закъде тръгнахте.
- За Латинското гробище.
- Отидохте направо там?
- Казахте, че ще ми дадете чаша вода.
Фарук се изправи, отвори вратата и извика нещо в коридора.
- Отидохте направо там от болницата? - повтори въпроса и се облегна назад.
- Да.
- Странно. Защото по-рано моите колеги получиха обаждане. От жена, която твърди, че някой е проникнал в апартамента ѝ.
- Е, и?
- Въпросният нападател застрашил живота ѝ. И знаете ли кое е най-смешното? Че описанието му съвпада с вашето. И знаете ли кой живее точно над нея? Вашият приятел Огюстен Паскал. Да. Същият, на когото се обадихте по-рано.
- Затова ли ме арестувахте? За да си говорим за Паскал?
Фарук изтръска цигара от пакета си, стисна филтъра с устни и го откъсна.
- Искате ли? - предложи той.
- Не, благодаря.
Фарук запали цигара и изкара дима през ноздрите си.
- Напълно сте прав - усмихна се. - Не съм ви довел тук, за да си говорим за господин Паскал. А за да ви повдигна обвинение за убийството на Омар Тауфик.
30.
I
Докато бяха стояли във фараонската гробница, навън се бе стъмнило. Гейл вървеше през долината и камъните по пътя й приличаха на кости. Тръгнаха нагоре по склона. Фейзал водеше. Приличаше на призрак с чаршафа върху раменете. Вървеше уверено по пътеката в скалата, намираше места, на които да стъпи и които Гейл никога не би видяла в тъмнината, ако той не ги осветяваше с фенерчето си. Фейзал ѝ се усмихна, когато стигнаха върха, очакваше тя да му отвърне със същото, да покаже, че му прощава. Тогава си спомни как го бе почерпила по-рано с шоколад и така го изгледа, че той наведе засрамено очи.
Фейзал дръпна завесата и ѝ кимна да мине през отвора в скалата, който беше тесен като цепнатина в дърво, причинена от светкавица. Освети с фенерчето си широкото ниско помещение - две редици от разкошни колони с варовикови релефи, празнините между тях бяха запълнени с купища изронени камъни и пръст. Всички се събраха вътре. Халид ги поведе през прохода към една шахта. От метален кол, забит в скалата, висеше въжена стълба.
- Слизай - нареди той на Гейл.
- Какво ще правите с нас?
- Просто слизай.
Тя провеси краката си в празното пространство, обърна се с лице към стената и стисна въжето. Лактите ѝ се остъргаха в твърдата скала. Опипа със стъпало скалата, търсеше къде да стъпи. Фейзал насочи светлината, за да ѝ е по-лесно да слиза, и тя видя гладката варовикова стена на ямата и покритото с боклуци дъно. Под трепкащия лъч зърна залепена с восък свещ и кутия кибрит, на която половината клечки липсваха. Взе и двете. Стафърд слизаше след нея, а след него - Лили. Въжената стълба се изниза нагоре като подплашена змия и те останаха в капана на ямата. Горе похитителите поговориха приглушено известно време, чуха се затихващи стъпки и настъпи тишина.
- Хей! - извика Стафърд. - Има ли някой? - Отвърна му само ехото. - Дали си тръгнаха? - попита той.
Гейл запали клечка кибрит, поднесе я към фитила на свещта и приближи пламъчето към стените. Бяха прекалено гладки и високи, не можеха да се изкачат по тях, дори и да имаха инструменти и репери.
- Какво ще правят с нас? - попита Лили. - Казаха ли нещо?
- Не.
- Сигурно са споменали нещо.
- Не мисля, че и те знаят - отвърна Гейл. - Според мен действат в движение.
- Какво искаш да кажеш?
Тя пое дълбоко дъх. Пламъчето на свещта затрептя, все едно бяха на бдение за някой умрял.
- Всичко е страхотна бъркотия. Натъкнали са се случайно на това място. Трябвало е да докладват, но са решили първо да го огледат. Извършили са много сериозно престъпление. Ако ги хванат, ще лежат с години в затвора.