- Тогава защо са рискували?
- Защото са бедни. Печелят около триста щатски долара на година. Представи си какво е да живееш с тази сума. Да искаш да се ожениш, да създадеш семейство. И си представи, че се натъкваш на древна находка, която струва хиляди долари. Един-единствен предмет. Какво би направил?
- Сякаш ги съжаляваш - възмути се Стафърд.
- Ще ни пуснат, нали? - попита Лили. - Трябва да ни пуснат.
Гейл не отговори веднага, но мълчанието ѝ беше красноречиво.
- Полицията ще ни търси - каза тя.
- Но ще ни търси в Асют!
- Ще ни търсят навсякъде - увери ги Гейл. - Египтяните поне разполагат с хора. Просто трябва да запазим спокойствие. - Свещта започна да пука, вече догаряше. Не можеха да си позволят да я хабят повече. Тя обви длани около пламъка, духна го и мракът ги обгърне.
II
- Убийство? - учуди се Нокс. - Какво искате да кажете?
- Точно това, което казвам - отвърна Фарук. - Смятам, че нарочно сте умъртвили Омар Тауфик и сте се опитали да го представите за катастрофа.
- Сигурно сте се побъркали.
- Отговорете ми, господин Нокс, откога притежавате този джип?
- Какво?
- Просто ми отговорете на въпроса.
- Не знам. От десет години.
- Кажете ми, на предната дясна седалка имаше ли предпазен колан?
- О, Боже! - промълви Нокс. Наведе се напред и се взря във Фарук. - Така ли е загинал?
- А на шофьорската седалка имаше предпазен колан. Знаете го, най-малкото защото сте били закопчан с него, когато са ви намерили. Ще се съгласите с мен, че при това положение, ако шофьорът нарочно катастрофира в канавка, има големи шансове той да се спаси с леки наранявания, а спътникът му да бъде сериозно потрошен и дори убит.
Нокс поклати глава.
- Трябва да си луд, за да направиш такова нещо.
- Не луд. Само силно мотивиран.
- И какъв мотив бих могъл да имам?
- Вие ще ми кажете.
- Това е лудост - протестира Нокс. - Омар ми беше приятел. Кълна се, че не съм го убил.
- Доколкото си спомням, сте изгубили паметта си - каза Фарук. - Как тогава сте толкова сигурен?
- Защото никога не бих извършил подобно нещо. Питайте когото искате.
- Вече питаме.
- Добре тогава - каза Нокс. Но имаше лошо предчувствие. Кой знае на какво са способни полицаите под стрес. И по-важното - кой знае какво ще кажат разпитваните.
- Чух, че сте голяма знаменитост в археологическите среди - осведоми го Фарук. - Но не можете да получите достатъчно медийно внимание.
- Веднъж го получих. Което не значи, че ми хареса.
- Просмуква се под кожата - ухили се Фарук. - Съживява те. А след това си отива и те оставя празен.
- Говорете за себе си.
- Знаете ли какво се е случило според мен? - продължи Фарук. - Мисля, че вчера сте намерили нещо. И сте го намерили на разкопките на Питърсън. Затова сте се върнали по тъмно. Освен това смятам, че с господин Тауфик сте се скарали какво да правите по-нататък. Колегите му казват, че е бил много праволинеен. Настоявал е да минете по официалния път и да докладвате на началника му в Кайро. Но вие не сте могъл да понесете това, нали? Всички твърдят, че имате стари вражди с генералния секретар и че двамата не можете да се търпите. Мисълта, че той ще получи цялата слава и цялото внимание, което вие заслужавате... Няма как да понесете това, нали? Затова сте решили да запушите устата на Омар.
- Това са пълни глупости.
Фарук кимна, сякаш на себе си.
- Знаете ли какво ми се наложи да направя тази сутрин, господин Нокс? Да се срещна със семейството на господин Тауфик и да им съобщя за смъртта му. Това е най-лошата част от работата ми и съм сигурен, че ще ме разберете. Знаете ли нещо за семейството му?
Нокс поклати глава.
- Никога не говори за тях.
- Не бих казал, че съм учуден. Уважаван учен като него.
- Какво намеквате?
- Баща му е много влиятелен човек, господин Нокс - каза дрезгаво Фарук. - Братята му също.
На Нокс му призля.
- Да не би да казвате...
- Боя се, че да. И са много сърдити. Искат обяснения. Трябваше да им съобщя, че вие сте били на волана. И че на предната ви дясна седалка не е имало колан.
- О, Боже!
- Те смятат, че вие сте виновен за смъртта му, господин Нокс. А те са опасни хора, уверявам ви. Не са от тези, които биха оставили смъртта на техния син и брат да се размине просто ей така, без да предприемат съответните стъпки.
- И искат главата ми?
- Попитахте ме защо ви арестувах - продължи Фарук. - Да, исках да говоря с вас, но освен това се страхувах и за вашата безопасност. Това е моят град, господин Нокс. Няма да позволя в него да убиват хора. Дори и чужденци. Дори и убийци. Но признавам, че за нищо на света не бих искал да съм на ваше място.