Стигнаха до ръба на шахтата и спряха.
- Кой е? - извика Гейл. - Какво става? - Гласът ѝ звучеше отбранително, сърцето му се скъса, като си спомни как го почерпи с шоколад тази сутрин и как заедно се смяха на някаква шега. Как можа всичко така да се обърка, и то толкова бързо?
- Ще ти светя с фенера - промълви Абдула. - Ти го направи.
- Защо аз да го правя?
- Ще ни пуснете ли? - извика момичето. - Моля ви. Умолявам ви.
- Как така защо? - скара му се Абдула. - Аз ще ти светя с фенера. А ти... знаеш какво да направиш.
- А защо аз да не ти светя и ти да го направиш? - озъби се Фейзал. Надникна над ръба, сякаш там щеше да види нещо, което да му помогне да реши проблема. Гейл запали лист от книга, която бяха забравили долу. Внезапно лумналият огън освети лицето ѝ в мрака. Гледаше ги умолително.
- Ще ми се да имахме една от гранатите на капитана - промърмори Абдула. - Щеше да е много по-лесно.
- Имаш предвид за нас?
Другата жена долу горко се разплака. Фейзал се опита да не обръща внимание на стоновете и виенето ѝ.
- Ще го направим заедно - реши накрая Абдула. - След това ще проверим с фенера. Съгласен ли си?
- Това не ми харесва - отвърна Фейзал.
- Да не мислиш, че на мен ми харесва? - намръщи се Абдула. - Но иди да го обясниш на Халид.
Фейзал въздъхна тежко. Откакто се помнеше колеше животни в семейната ферма. И тези долу бяха като животни на заколение.
- Добре - кимна той и вдигна оръжието. Отдолу се чуха писъци.
- На три - каза Абдула.
- На три - съгласи се Фейзал.
- Едно - започна Абдула, - две...
31.
I
Огюстен се прибра уморен и уплашен. Фарук се държа толкова презрително с него, след като го просна с юмручен удар, че настроението му съвсем се скапа. Поиска да посети Нокс в полицейския участък. Фарук му се изсмя в лицето. По принцип беше темпераментен човек, но не и тази вечер. Не си спомняше да се е чувствал толкова потиснат.
Една откачена жена се показа през парапета и започна да му крещи, че гостите му били изнасилвани. Нямаше сили дори да ѝ отговори.
Напълни една чаша до половината с лед, отвори бутилка малцово уиски, взе чашата и бутилката, отиде в спалнята и ги сложи на нощното си шкафче. Отвори гардероба и повдигна купчината тениски. Папката беше пипана. Нямаше съмнение. Не се изненада. Нокс не спомена нищо по телефона. Разбира се, че ще си премълчи, той беше мъж, мъжете не обсъждат такива неща. Но Огюстен долови леко колебание в гласа му. Тогава го отдаде на неприятностите му. Чак по-късно се досети, че Нокс е търсил чиста риза и така е видял папката. Съдбата обикновено се намесваше, за да раздаде наказанията, които всеки заслужава.
Извади снимките и ги разстла върху леглото. Първата му беше любима, не само защото лично Гейл му я беше дала. На нея бяха тримата в пустинята в късен следобед, бяха се прегърнали и се усмихваха щастливо. Зад тях се виждаха златисточервеникави дюни, дълги сенки и пръснати бледоморави и оранжеви облаци в ясното синьо небе. Снима ги един посивял бедуин, на когото се натъкнаха, докато се лутаха в нищото. Човекът имаше най-тъжната камила, която бяха виждали. Огюстен, Гейл, Нокс. Нещо се случи с него този ден. Когато Гейл му даде снимката, му се стори невъзможно да се раздели с нея. Прибави и други нейни снимки, сама и с Нокс.
Изпразни чашата, без да се усети. Наля си още.
Защо да си с една жена, когато можеш да имаш десетки? Винаги се бе подигравал с верността. Всеки мъж би живял като него, ако имаше тази възможност. Моногамията беше за загубеняците. Може би просто остаряваше, но вечерите, прекарани с Нокс и Гейл, го караха да осъзнае празнотата на този живот. Ставаше му все по-трудно да сваля жени. Беше загубил куража си или може би страстта си. У него се появи нов копнеж. Не можеше да разбере какъв, но знаеше, че го има и че става все по-силен и мъчителен и не може да бъде задоволен с обичайните завоевания. Една сутрин преди два месеца се събуди пълен с енергия, скочи от леглото и излющи тапета, все едно беше гигантски струпей. Обади се на майсторите още същия ден и апартаментът му беше преобразен.
Инстинкт за гнездене! Боже мили! Как се стигна до това?
Въпреки че не беше точно любов. Точно тук Нокс нямаше да го разбере. Наистина харесваше Гейл, но не копнееше за нея и не замисляше стратегии да я спечели. Не го пробождаше в сърцето, когато тя хвърляше на Нокс един от онези погледи. Защото не Гейл се беше просмукала под кожата му. А двамата заедно, онова, което се случваше между тях, без те дори да знаят.