Един от неочакваните странични ефекти на археологията беше непрекъснатото сравнение с живота на другите. Древните александрийци са живели средно по трийсет и пет години, а той вече ги бе надхвърлил. В същото време бяха постигнали толкова много. А той - толкова малко.
Животът му не струваше. Беше започнал да си купува уиски на кашони.
Легна на леглото и пъхна ръцете си под главата. Загледа се в прясно боядисания таван, даваше си сметка, че го чака дълга нощ.
II
- Не мога да го направя - промълви Фейзал и се отдръпна от ръба на ямата. - Не мога. И няма да го направя.
- Добре - смръщи се Абдула. - Тогава аз ще го направя. Но не искам после да ме сочиш с пръст, ако всичко отиде по дяволите.
- Не - каза Фейзал. - Никой от нас няма да го прави. Това е грях. Просто не е правилно. Знаеш, че е така.
- И смяташ да кажеш на капитан Халид, че сме го направили? - изсумтя Абдула.
Фейзал направи гримаса. Абдула имаше право. Този човек само веднъж го беше бил, но след това лежа цяла седмица в болница. Не искаше това да се повтаря.
- Каква точно беше заповедта му? - попита той.
- Вече ти казах. Да им запушим устите.
- Да им запушим устите! - повтори натъртено Фейзал. - Защо се е изразил така, как мислиш? За да може, когато ни разкрият, да обвини нас, че не сме разбрали правилно заповедта му. Нас ще ни обесят, а той ще се отърве с перване през пръстите.
- Смяташ ли, че е способен на такова нещо?
- Разбира се! - изтъкна Фейзал. - Ти вярваш ли, че всичко, което намерихме тук, не струва и пукната пара, както той ни казва? Глупости. Прибира го само за себе си. Винаги той е най-важният.
Абдула изсумтя. Всички подозираха това.
- Тогава какво предлагаш?
- Ще направим точно каквото ни е наредил. Ще им запушим устите.
- Не те разбирам.
- Ще сложим двете греди от двете страни на шахтата. Ще опънем отгоре чаршафи и одеяла и ще ги затиснем с камъни. Те ще приглушат звука, особено след като затворим и входа.
- Не знам. — Абдула потръпна. - Ако той разбере...
- И как ще разбере? Аз няма да му кажа. А ти?
- Дори и така да е.
- Значи по-скоро би ги убил, така ли?
Абдула погледна надолу, обмисли възможностите и направи гримаса.
- Добре - кимна накрая. - Да го направим.
III
Цялото тяло на Нокс го болеше, но той се опитваше да заспи. Костите му бяха като изгнили. В килията беше студено, съкилийниците му хъркаха, койката беше твърда. Телевизорът в стаята за почивка още работеше и звукът беше надут докрай. На египтяните не им пречеше, сякаш бяха родени с копче за заглушаване на шума в черепите си. С това Нокс и досега не бе успял да свикне.
Унесе се чак в малките часове, не беше точно сън, а някакво състояние на транс, което приличаше на сън. Не знаеше колко време е дремал така, когато чу познат глас. Гласът на Гейл. Отначало си помисли, че сънува, и се усмихна. Но после осъзна, че не е сън. Позна я по произнасянето на думите и тона. Разтърси го тръпка. Стана и се втурна към вратата на килията. През прозорчето видя на екрана кошмарния символ на съвременния тероризъм. Гейл и още двама души седяха на земята, а двама маскирани с оръжия пред гърдите стояха изправени зад тях.
- Гейл! - промълви той. Не вярваше на очите си. Започна да удря с юмруци по вратата. - Гейл!
- Тихо бе! - изръмжа единият от съкилийниците му.
- Гейл! - крещеше той. - Гейл!
- Казах ти да млъкваш!
- Гейл!
Чу се трясък на врата и приближаващи стъпки. През прозорчето надникна сънен полицай. Изгледа зверски Нокс и ритна вратата. Нокс дори не го забеляза, защото продължаваше да опъва врат към телевизора. Това със сигурност беше Гейл. Отново извика името ѝ, чувстваше се напълно безпомощен и объркан. Полицаят отключи, отвори вратата на килията и започна заплашително да почуква с палката по бедрото си. Но Нокс се шмугна покрай него и изтича в стаята за почивка. Взираше се вцепенен в екрана и слушаше думите ѝ.
Полицаят го сграбчи за рамото.
- Прибирай се в килията - каза той предупредително. - Или ще се наложи да...
- Тя ми е приятелка - озъби му се Нокс. - Остави ме да гледам.
Полицаят отстъпи. Нокс отново впи очи в телевизора. Записът свърши. Кадърът се промени. Строго облечени мъж и жена в новинарско студио. Никой не бил чувал за Асютското ислямско братство, но властите били убедени, че кризата ще се разреши по мирен начин. В малък вграден екран отново пуснаха кадрите със заложниците. Нокс гледаше като вцепенен как Гейл се нагласи и вдигна дясната си ръка. Побиха го тръпки, макар че не знаеше защо.