- Не? - предизвика го Гейл.
Настъпи мълчание. Гейл можеше да си представи каменното изражение на Стафърд.
- Наистина ли си мислиш, че приятелят ти ще отгатне къде се намираме по това? - попита той. - От начина, по който си седнала?
- Да, така мисля.
Лили я докосна по ръката.
- Как се казва този твой приятел?
Гейл въздъхна дълбоко. Беше ѝ странно да произнесе името му на глас. Сякаш поемаше ангажимент.
- Даниел Нокс - каза тя.
- И смяташ, че ще го послушат? Защото няма полза да се досети, ако не може да убеди властите. Значи знаят кой е?
- О, да - увери ги Гейл, доволна, че в този миг може да бъде напълно убедена поне в едно нещо. - Много добре знаят кой е.
33.
I
Металната врата на стаята за разпити изскърца и през нея на заднишком влезе Фарук с поднос, върху който имаше две чаши кафе, листове и касетофон. Остави всичко на масата.
- Чух, че доста сте досаждали - подхвърли той.
- Моя приятелка е отвлечена - каза Нокс. - И ми изпрати послание.
- Да, да - потвърди иронично Фарук. - Прочутото ви послание. Колегите говорят за него цяла сутрин.
- Трябва да кажете на разследващите. Може да се окаже важно.
- Кое по-точно? Че според вас ви праща послание, но не знаете какво е то? И каква полза от него тогава?
- Пуснете ме и ще разбера какво значи.
- Как ли пък не. Да пусна всички убийци в такъв случай. И те могат да помогнат в търсенето.
- Умолявам ви. Поне кажете на хората, които разследват отвличането...
- Господин Нокс, успокойте се. Един от моите колеги вече се свърза с Асют, уверявам ви. Ще звъннат, ако искат да знаят нещо повече. Още не са го направили. Съмнявам се, че изобщо ще го направят. Но ако стане, ще ви съобщя. Давам ви думата си. А сега може ли да се съсредоточим върху това, за което сме събрали?
- Кое по-точно?
Фарук вдигна очи с досада.
- Снощи ви предупредих, че имам намерение да ви повдигна обвинение за убийството на Омар Тауфик. Или забравихте?
- Не.
- Добре тогава. Паметта ви възвърна ли се? Готов ли сте да ми кажете какво точно се случи? Защо насочихте колата към канавката?
- Не съм я насочил.
- Напротив, насочили сте я. И аз искам да знам защо. - Наведе се съвсем леко, в очите му се четеше нещо подобно на лакомия. - Има нещо на разкопките на Питърсън, нали?
Нокс се поколеба. При други обстоятелства би се съпротивлявал на непохватните опити на Фарук да го накара сам да се натопи. Но Гейл беше в опасност и имаше нужда от помощ. А ключът към посланието ѝ беше в мозайката на Питърсън.
- Да - потвърди той. - Има.
- Знаех си! - възкликна победоносно Фарук и стисна юмрук. - Знаех си! Какво е?
- Подземна мрежа. Зали, коридори, катакомби.
- И затова ли блъснахте Омар в канавката?
- Не съм блъснал Омар в канавката.
- Разбира се! - отвърна подигравателно Фарук. Взе писалката си. - Добре, кажете ми как да ги намеря. Повярвайте, ще е по-добре да ни съдействате.
- Ще направя нещо повече от това - заяви Нокс. - Заведете ме там и ще ви покажа.
II
В полицейския участък не успяха да зарадват много Огюстен. На Нокс не му бяха позволени свиждания. Дори и след като предложи бакшиш. Бил на разпит. Казаха му да се върне след час. Излезе на стълбите пред участъка. Не го свърташе, имаше нужда да направи нещо, каквото и да е, за да помогне. Небето беше ясносинъо, слънцето още беше ниско и не топлеше много. Потърка си бузите, разтри слепоочията, но в главата му още беше боза. Понякога насред разговор започваше леко да заваля без особена причина. Тогава спираше да говори и само сумтеше и кимаше. Хората го смятаха за грубиян.
Вероятно Костас ще знае нещо повече. Все пак арестуваха Нокс в неговия апартамент. Качи се на мотоциклета си и пое през натоварения сутрешен трафик. Паркира в една тясна уличка и затича по стълбите нагоре. Възрастният грък направи физиономия, като го видя как изглежда, и помириса уискито в дъха му.
- Снощен съм - призна Огюстен, докато влизаше.
- Щом казваш.
- Чу ли за Нокс?
Костас кимна.
- Арестуваха го тук, както знаеш - каза той. Ръцете му трепереха, а очите му сълзяха. - Беше ужасно. Вярно ли е това, което казват за Омар?
- Вярно е, че е мъртъв. Но не е вярно, че Нокс е виновен за смъртта му. Слушай, нямам много време. Трябва да знам за какво си говорихте с Нокс.
- За най-различни неща. Терапевтите, карпократианците.
- Карпократианците ли? - В главата на Огюстен започна да се оформя мисъл. - И какво за тях?