- Ами например, че са се познавали по татуировки на възглавничката на дясното ухо.
- А!
- Точно така. И Нокс така реагира. Попита ме защо библейските археолози може да се интересуват от тях. Точно тогава дойдоха полицаите. Но мисля, че открих отговора.
- Е?
- Карпократианците са били атеисти. Те не само че се възхищавали от философията на хора като Платон, Аристотел и Питагор, ами и украсявали храмовете си с техни портрети и бюстове.
- И какво от това? - намръщи се Огюстен. - Защо библейски археолози ще се интересуват от бюстове на Платон и Питагор?
- О, не - засмя се Костас. - Не ме разбра. Не от бюстовете. А от рисунките. И не на Платон и Питагор.
- А на кого?
- Според нашите древни източници карпократианците са притежавали единствения портрет на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
III
- Разкажи ни за него - помоли Лили.
- За кого? - попита Гейл.
- За твоя приятел Даниел Нокс. Нали така се казваше? Този, който ще ни спаси.
- А, за него ли? - повтори колебливо Гейл.
- Да - потвърди Лили делово. - За него.
Гейл прибра косата си от челото и я задържа така.
- Работя с него, това е. Но има дарба да кара нещата да се случват.
- Дарба - повтори Стафърд. - Е, добре.
- Мога да го обясня. Но ако някой ни намери, той ще е.
- Ви двамата да не би?... - не довърши въпроса си Лили.
- Не. - Тя усети колко плиткоумно звучи, затова добави: — Сложно е, стари истории.
- Моля те, Гейл.
Тя въздъхна.
- Баща ми беше много важен за мен, когато бях малка. Означаваше всичко за мен. Исках само да заслужа одобрението му. Станах египтолог, защото и той беше такъв, и това означаваше, че ще мога да ходя заедно с него на разкопки. Така се озовах в Амарна още като студентка. След това той започна нови разкопки в Малави от другата страна на реката. Аз трябваше да му бъда асистент. Но разкопките се отложиха в последния момент и щяха да започнат чак когато аз вече трябваше да съм на училище, затова не можех да отида с него. Тогава разбрах, че е взел Даниел Нокс на мое място. - Тя пое дълбоко дъх. - Работата е там, че баща ми беше... да кажем, че предпочиташе мъжете пред жените.
- Аха.
- Аз си съставих погрешно впечатление за всичко това. Помислих си, че ме е заменил, защото си е паднал по Нокс. Или по-скоро, че Нокс си е пробил път по втория начин. Но не беше така. На всичкото отгоре Нокс не е такъв. Баща ми непрекъснато се опитваше да ми обясни, но аз все му обръщах гръб. Не исках и да чуя. Много е лесно да се гневиш. Чувстваш се праведник. Но мина време, аз пораснах и се осъзнах. Баща ми започна много да ми липсва. Точно бях готова да преглътна гордостта си и да оправя отношенията ни, когато получих писмото. Нещастен случай в планината.
- О, Гейл - промълви съчувствено Лили. - Толкова съжалявам.
- Не би трябвало да съм много разстроена. Той вече отдавна не беше част от живота ми. Но не стана така. Бях съсипана. Правех обичайните глупости. Спях с когото ми попадне. После пък с никого. Пиех. Взимах наркотици. Отне ми години да се съвзема. И гневът ми беше едно от нещата, които ми помогнаха да оцелея. Не гневът срещу баща ми, а срещу Нокс. Смятах, че постът асистент на баща ми по право е запазен за мен. Че аз е трябвало да бъда с него в планината, когато се е случило най-лошото. Че щях да го спася. Оттук логично заключавах, че Нокс го е убил. Той беше мишената на моя гняв, иначе трябваше да обвинявам себе си. Господи, колко го мразех. - Тя поклати тъжно глава, сякаш не ѝ се вярваше какви силни страсти са я раздирали. - Ама наистина го мразех.
- Очевидно вече не го мразиш - отбеляза Лили. - Какво се случи?
Въпросът свари Гейл неподготвена. Замисли се върху него известно време. И когато осъзна какъв е отговорът, се засмя на глас.
- Запознах се с него - каза тя.
34.
I
Фарук стискаше здраво Нокс за рамото, докато го превеждаше през участъка, по-скоро за да покаже на останалите кой е шефът, а не толкова от страх, че ще избяга. Качиха се заедно на задната седалка на полицейската кола, а Хосни седна зад волана. Нокс се загледа през прозореца. Александрия остана зад тях, караха на запад, след това на юг покрай езерото Мареотис. Надяваше се пътуването да освежи паметта му, но нищо такова не се случи. Той ставаше все по-неспокоен. С Фарук шега не биваше. Като че ли усещаше какво си мисли седящият до него Нокс. Скръсти ръце на гърдите си, загледа се през другия прозорец и се приготви да обвини археолога, ако тази разходка се окажеше загуба на време.