- О, да - кимна Костас. - Помня я. Вие двамата не бяхте ли?...
- Излязохме няколко пъти - кимна Огюстен. - Тя ми каза, че Марк всъщност е написал две евангелия. Едното за необразованите маси, а другото за посветения кръг. Второто било Тайното евангелие и в него имало мистични и противоречиви учения. Било свързано с карпократианците. Но само това си спомням.
Костас въздъхна.
- Първо, такова евангелие никога не е съществувало.
- Щом казваш.
- Да. Казвам. Чувал си за него, защото през 50-те години на XX век американски учен на име Мортън Смит е правил проучвания в манастира Map Саба. Той твърди, че е намерил писмо, написано на празните последни страници на книга от XVII век с писмата на св. Игнатий. Това не е учудващо. Било обичайна практика да се пишат писма на тези страници, като се имат предвид недостигът и цената на хартията. Само дето това писмо е било неизвестно дотогава, приписвало се на Климент Александрийски, и съдържанието му било толкова експлозивно, че се превърна във важна находка, с която Мортън Смит се прочу и направи кариера. Нещо повече, по някакво забележително съвпадение тази находка доказваше някаква негова незначителна хипотеза, за която нямаше почти никакви други доказателства.
- Колко удобно.
- Написа две книги - кимна Костас. - Една за широката публика и друга за експертите.
- Като самото евангелие на Марк.
- Точно така - съгласи се Костас. - Една от малките му фалшификаторски шегички.
Старецът се намръщи.
- За академичните историци има огромна разлика между подправен и фалшифициран факт. Фалшификатите дискредитират така наречените експерти като доверчиви глупаци и авторът им обикновено сам ги разобличава, след като се позабавлява. Но замисълът на подправения факт е да мами вечно и да носи пари на тези, които са го създали. Първото е пакост и изключително дразнещо, но поне не къса завинаги връзката с реалността. Докато второто е непростимо. И създава известни проблеми за фалшификаторите. Ами ако фалшификатът бъде изобличен от някой друг, преди това направи авторът му, и той бъде обявен за човек, който подправя историята? Ще бъде съсипан, дори вероятно преследван от закона. Затова фалшификаторите често взимат мерки предварително. Например, споделят с доверено трето лице какво се канят да направят и го инструктират да разкрие истината на определен ден. Или пък оставят издайнически знаци в работата си. Например някакъв анахронизъм, като римските войници с ръчни часовници във филмите. Все пак не толкова очевидно. Но схващаш за какво става въпрос.
Огюстен кимна.
- И ти намекваш, че ако някой иска да подправи историята, но се бои, че ще го хванат, може да сложи един-два такива знака, за да може да махне с ръка и да се посмее над всичко като над провален фалшификат, ако подправянето не успее?
- Точно така. И тъкмо това направи Мортън Смит. Той използва метафората за солта например, която има смисъл само ако става въпрос за съвременна сол, а не за кристалната сол от времето на Климент. А и „Мортън“ е най-известната в света марка сол.
- Много подло.
- Да, но той не искаше да го хванат. Целта му беше само да си осигури алиби, в случай че някой се усъмни.
- И хванаха ли го?
Костас сви рамене.
- Повечето учени веднага отхвърлиха писмото като подправен документ, но бяха прекалено любезни или прекалено миролюбиви, за да посочат с пръст Мотън Смит. Заявиха, че най-вероятно документът е подправен през XVII или XVIII век, макар че защо по онова време някой ще подправи документ и просто ще си го сложи на полицата... Както и да е, дори и това вече е отречено. Писмото беше анализирано с модерни технологии. Почерк, лексика, фразеология. Нищо не издържа проверката. Единственият възможен извод е, че подправянето е извършено в наши дни, и то от Мортън Смит.
Горчивият опит подсказваше на Огюстен, че всеки път, когато някакъв научен спор изглеждаше разрешен, се появяваше ново доказателство, което го разпалваше отново. Но не се издаде, имаше нужда Костас да продължи да говори.
- Много добре - вметна той. - Значи писмото е долна измама. И какво точно пише в него?
35.
I
Нокс рядко се бе чувствал толкова изолиран, както сега, когато крачеше по пътеката. Физически усещаше колективната отрицателна енергия на Фарук, Питърсън и всички млади археолози. Но продължаваше уверено въпреки това, оглеждаше каменистата земя, докато вървеше с надеждата да открие нещо, каквото и да е. Но докато стигна до оградата, не постигна никакъв успех.