- Тук е - заяви Нокс. - Някъде тук е.
Фарук го изгледа унищожително.
- Някъде тук!?
Той кимна на юг.
- Малко по-нататък.
- Достатъчно.
- Истината ви казвам. Имам снимки.
- Снимки? - Фарук изглеждаше заинтригуван. - Защо не казахте досега?
- Изчезнаха - призна Нокс.
- Разбира се, че са изчезнали - подигра му се Фарук. - Че как иначе?
- Огюстен ги видя.
- И аз трябва да му повярвам, така ли?
- Кълна се. Приятелката ми Гейл ми ги изпрати.
- Тази, която току-що отвлякоха? Колко удобно!
- Но те още са в нейния компютър - отбеляза Нокс. - А той не е отвлечен. Обадете се в Хермополис. Накарайте ги да проверят.
- Имам по-добра идея - каза иронично Фарук. - Ще ви кача на влака, за да ми ги донесете сам.
- Послушайте ме. Тя има...
Ударът се стовари върху скулата му. От устата му пръсна слюнка и той политна към оградата.
- Да слушам ли!? - извика Фарук и сграбчи Нокс за косата. Повлече го грубо обратно към колата, като непрекъснато го размяташе и се стараеше да му причини болка.
- Това ли е всичко, господин полицай? - извика Питърсън зад тях. - Или да ви очаквам утре пак? Мога да приготвя чай, ако ми кажете по кое време ще идвате.
Лицето на Фарук пламна, но той не се обърна. Хвърли Нокс в колата излишно грубо.
- Да не се опитвате да ме правите на глупак? - просъска, докато Хосни подкарваше автомобила. - Така ли е?
- Казвам ви истината. Има нещо гнило тук.
- Няма нищо! - изрева Фарук. - Нищо! Ясно ли е?
Отдалечиха се от разкопките по неравния път. Колата бръмчеше с потиснат гняв през селските пътища към шосето покрай езерото Мареотис. Нокс потъна в депресия. Бъдещето му изглеждаше непоправимо мрачно. Създаде си смъртен враг в лицето на Фарук. След половин час отново ще го заключат в килията. Беше безпомощен да направи нещо за Гейл. И никой не знаеше кога пак ще бъде на свобода.
По шосето пред тях се чу глух удар и скърцане на гуми по асфалта. Клаксоните гръмнаха и трафикът се забави.
- Сега пък какво? - изръмжа Фарук, когато Хосни натисна спирачките.
- Някакъв идиот, шофьор на камион.
Движението в насрещното платно едвам се точеше. До ниската мантинела бе спрял черен мотоциклет. Двигателят му бръмчеше като насекомо, а на седалките му имаше двама мъже с кожени якета и каски. Пътникът потупа шофьора по рамото и посочи към арестувания Нокс на задната седалка на полицейската кола. Свали ципа на якето си и бръкна под него.
Нокс внезапно си спомни как Фарук го предупреди предната вечер за семейството на Омар, каза, че го обвиняват за смъртта на своя близък, и очерта какви са намеренията и възможностите им. Прекрасно място за засада. Без да се замисли, той отвори вратата, докато колата още беше в движение. Скочи, претърколи се по асфалта и се блъсна в мантинелата. Усети, че е замаян, докато се опитваше да се изправи на крака.
Моторът в насрещното платно се скри сред другите превозни средства и се отдалечи бързо. Фалшива тревога. Хосни натисна спирачките. Фарук изскочи от колата с изваден пистолет и потъмняло от гняв лице. Нокс вдигна ръце, но детективът не сваляше оръжието. Прицели се и се приготви да стреля. Нокс се обърна и затича по средата на шосето, като маневрираше покрай прииждащите коли и ги използваше като щит. След това се втурна перпендикулярно на пътя между двама подплашени рибари, които си прибраха въдиците и побягнаха. Ивица остри бели камъни се спускаше в езерото и просветваше под слънчевите лъчи, което го правеше да изглежда измамно плитко. Отзад прогърмя изстрел. Нокс пое дълбоко дъх и се гмурна в тъмните води.
II
Костас дръпна дебел том от полицата, наплюнчи палеца и показалеца си и провери индекса, след това отгърна на страницата с факсимилето на оригиналното писмо, написано на ръка на гръцки.
- Това е подправен документ, не забравяй - предупреди той Огюстен. - Непростимо престъпление, което би трябвало да прослави един човек и да го направи богат за сметка на истината.
- Не ми казвай нищо повече.
- Добре. - Сложи си очилата за четене, присви очи срещу факсимилето, докато преведе текста, и след това зачете на глас пред Огюстен:
„До Теодор.
Препоръки за усмиряване на карпократианците. В едно предсказание се споменава, че те ще се отклонят от тясната пътека на Божиите заповеди и ще пропаднат в бездната на разврата. Хвалят се, че знаят тайните на Сатаната, но не осъзнават, че се обричат на забвение. Твърдят, че са свободни, но истината е, че са роби на своите желания. Трябва да им се противопоставим с всички сили. Дори да кажат нещо вярно, не се съгласявайте с тях. Защото не всичко вярно е истина и човешката истина не трябва да стои над истината за вярата."