Костас вдигна поглед от книгата.
- Климент по-нататък признава за съществуването на „тайни“ писания. И казва:
„Марк написа второ евангелие за съвършените. Той не издаде тайните и свещеното учение на Бога, а просто добави нови истории към вече написаните и даде указания как хората да влязат в най-скритото светилище на истината."
Огюстен се усмихна.
- Най-скритото светилище на истината!
- Очевидно карпократианците са излъгали някой нещастен презвитер да им даде копие от това предполагаемо тайно евангелие. Климент по-нататък цитира някои от най-любопитните части - което е доста аб- сурдно, като се замислиш - и тук вече идва противоречието. Но като начало ти трябва малко предистория. Запознат ли си с един откъс от глава 11 от евангелието на Марк, между стихове 11 и 12?
- Да ти приличам на специалист по Библията?
- Там се казва: „И той отиде във Витания... Когато излязоха от Витания.“451 Разбираш ли къде е проблемът?
- Нищо не се случва.
- Освен това има необяснимо превключване от „той“ на „те“. Учените отдавна спорят дали някой престарал се църковен цензор не е изрязал проблематичен епизод. Ето защо Мортън Смит се хваща за това. Чуй неговата версия.
„Те пристигнаха във Витания. Посрещна ги жена, чийто брат бе умрял. Тя се просна пред Исус и каза: „Сине на Давид, имай милост към мен". Но неговите ученици..."
- Какво каза? - прекъсна го Огюстен. - Да не би „Сине на Давид, имай милост към мен“?
Костас се намръщи, учуден от внезапния му ентусиазъм.
- Да. Защо?
Огюстен поклати глава. Същия надпис бе видял на снимките на Гейл.
- Извинявай - каза той. - Продължи, моля.
Костас кимна и зачете отново:
„Но неговите ученици я пречистиха. И Исус се съгласи ла отиде с нея до гроба на младия мъж. Протегна ръце и го вдигна. Младият мъж, като го видя, веднага го заобича и помоли да тръгне с него. И те отидоха в къщата на младия мъж, който беше богат. И след шест дни Исус обучи младежа, а той бе дошъл при него в онази нощ само с ленено платно върху голото си тяло.
И те останаха заедно, а Исус му предаде тайнството на Божието царство. И тогава отиде от другата страна на Йордан.“
- Мили Боже! - промълви Огюстен. Ленено платно, голи тела, пренощуване. Стандартното гръцко посвещаване в мистериите, но най-лошият кошмар на християнския фундаменталист хомофоб.
- Сам виждаш защо се е породила тази версия - каза Костас. - Но както казах и преди, тя не е нищо друго, освен злонамерена фалшификация. Вероятно и с нищо няма да помогне онова ваше древно селище.
- Може би не - съгласи се Огюстен. Но дали Питърсън го беше осъзнал.
36.
I
Фарук изтича между колите и прескочи оградата на шосето навреме, за да види тъмната сянка на Нокс под повърхността, точно преди да го изгуби сред слънчевите зайчета в полупрозрачната буйна вода. Проследи движението му по намаляващата следа от въздушни мехурчета. Прицели се и зачака Нокс да покаже глава.
- Какво, по дяволите, беше това? — попита Хосни, когато се изравни с него.
- На какво ти прилича?
- Нещо го подплаши - каза Хосни.
- Нищо не го е подплашило - сопна му се Фарук. - Опита се да избяга.
- Мисля, че го стреснаха онези двамата мотористи. Изкараха му акъла. - Той погледна заинтригувано Фарук. - Да не си му извъртял някой от гангстерските си номера, а?
- Млъквай.
- Направил си го! - засмя се Хосни. - Казал си му, че Омар има връзки! Нищо чудно, че горкото копеле побягна!
Фарук си изкара гнева на колегата.
- Ще го кажа само веднъж. Ако това се разчуе, прости се с топките си. Ясно ли е?
- Да, шефе - каза Хосни, като дойде на себе си.
- Добре. - Движението и в двете платна беше спряло. Фарук усещаше погледите върху себе си, чуваше шепота и кикотенето. Лицето му пламна. Няма да му се размине! Усети непреодолима нужда да си го изкара на някого, който и да е. Пръстът на спусъка го сърбеше, но Нокс все още беше под водата. Този човек имаше дробове на кит.
- Виж! - извика Хосни и посочи през езерото. - Ето го!
II
Първата работа на капитан Халид Осман на сутринта беше да се обади на екипа, разследващ отвличането, в Асют. Разговаря с началника, съобщи му, че е видял репортажа по телевизията и че Стафърд и екипът му са снимали в Амарна предния ден. Човекът му се стори дълбоко незаинтересован, очевидно беше съсредоточил разследването си в Асют. Но обеща да изпрати хора да разгледат и да разпитат местните. И ето ги, пристигнаха.