- Това е лудост, преподобни - каза единият от мъжете. - Трябва да се махаме, а не да гоним вятъра из цял Египет.
- Прекалено много се тревожиш, братко Грифин.
Нокс не искаше да рискува и да тресне вратата - веднага щяха да го забележат. Реши да се отдалечи под прикритието на тойотата. Но задната врата започна да се вдига нагоре под напора на хидравликата и го принуди да се върне и да я притисне надолу. Двамата мъже идваха към него. Нямаше начин да не го забележат. Вдигна вратата, колкото да се шмугне вътре, след това я придърпа надолу и я задържа за вътрешната дръжка.
- Колко пъти да ти казвам? - ядосваше се Грифин.
- Паскал е близък с тези хора. Няма да остави нещата така, повярвай ми. Ще накара Върховния съвет по антиките да направи разследване. Може би не веднага, но ще се случи, бъди сигурен. И когато се случи, ще намерят шахтата и стълбите. Всичко ще намерят. Ще ни искат обяснение. И какво ще им кажем?
- Внимавай, братко Грифин. Изпадаш в истерия.
- Тези студенти са поверени на моите грижи - заяви Грифин. - Аз нося отговорност за тях. И се отнасям сериозно към това.
- Ти се отнасяш сериозно само към спасяването на собствената си кожа.
- Мисли каквото искаш. Връщам ги у дома. Имаш ли представа каква е египетската правораздавателна система?
- Да не казваш, че Божиите дела са престъпни?
- Казвам само, че Бог помага само на тези, които си помагат сами, а не на суетните, които си мислят, че той ще се намеси винаги когато изпаднат в беда. Смирение, преподобни. Нали все ни проповядваш смирение?
Настъпи мълчание. Изказването му удари в целта.
- И какво точно предлагаш?
- Не ме ли слушаше досега? Да хващаме първия полет, няма значение колко ще ни струва. Най-добре е да се връщаме в Щатите, но ако не успеем, и Европа върши работа. А когато историята се разчуе, което неизбежно ще стане, ще отричаме. Ще кажем, че сме действали със знанието и благословията на Върховния съвет по антиките. Нашата дума срещу тяхната дума. А у нас никой няма да повярва на египтяните, което всъщност е и най-важното.
- Много добре - каза Питърсън. - Погрижи се за студентите си. Остави Божиите дела на мен.
- Това ме устройва.
Шофьорската врата се отвори. Питърсън се качи, колата се наклони леко от тежестта му, но тласъкът се оказа достатъчно силен, за да накара Нокс да изпусне вратата. Той се опита да я хване, но беше прекалено късно. Хидравликата я вдигна нагоре. Питърсън въздъхна с досада.
- Затвори я вместо мен, моля те, братко Грифин.
- Разбира се - отзова се Грифин. И тръгна към задната страна на тойотата, където Нокс бе напълно изложен на показ под златните коси лъчи на следобедното слънце.
39.
I
- Какво ще правим? - простена Лили, когато вадата се превърна в поток.
- Да не изпадаме в паника - изтъкна Гейл. Драсна една от останалите им клечки кибрит, запали парчето свещ и се изправи.
Опънатите високо над тях чаршафи и одеяла започваха да провисват под нарастващата тежест на водата. През плата се процеждаха капки, които мокреха краката ѝ. Нямаше как да разберат колко силна е бурята. Както казваха хората — надявай се на най-доброто, готви се за най-лошото. На дъното на ямата имаше камъни и пясък. Водата ще се просмуче в него, но когато го насити, ще започне да се трупа в празното пространство.
- Трябва да копаем - реши тя.
- Какво?
Гейл опипа дъното на ямата със стъпалото си.
- Ще копаем от едната страна и ще трупаме в другата. Така ще направим място на водата да се оттича и ще имаме на какво да стъпим.
Всички мълчаха, докато обмисляха тази идея - жалък опит да се противостои на огромна опасност. Но беше по-добре от нищо.
- Да го направим - каза Стафърд.
II
Нокс се приготви за неизбежното си разобличаване, докато Грифин се приближаваше към задната част на тойотата, но вместо да погледне надолу, той се взираше в небето. След малко Нокс чу какво бе привлякло вниманието му - двигател като на автоматична резачка за дърва забръмча силно за известно време, а след това заглъхна. Грифин ставаше все по-смръщен. Тресна задната врата, без да поглежда, и отиде до шофьорския прозорец.