- Чуваш ли това? - попита той.
- Какво, братко Грифин?
- Това! - И посочи с пръст към небето. - Това е безпилотна летателна машина с дистанционно управление. Французинът Паскал снима разкопките ни.
- Сигурен ли си?
- Колко такива машини си виждал тук, откакто почнахме да копаем?
- Нито една - призна Питърсън.
- И мислиш, че е съвпадение появата ѝ точно днес?
Настъпи тишина.
- Ще го открие ли?
- Със сигурност - заяви Грифин. - Нима забрави как ние го открихме?
- Тогава го спри - нареди Питърсън.
- Какво искаш да кажеш?
- Каквото казах. Извикай охраната ни. Вземи му камерата, преди да заснеме нещо с нея.
- Нe можем да го направим!
- Нямаш избор, братко Грифин. Освен ако не искаш любимите ти студенти да платят за твоето малодушие.
- Добре - смръщи се Грифин. - Но след това се махаме.
- И това ще е страхотна загуба - каза Питърсън. Включи на скорост и потегли по изровената повърхност, като взе и Нокс със себе си.
III
Търсенето на Нокс не вървеше добре.
- Това е нелепо - обади се Хосни. - Той се измъкна. Примири се.
- Не се е измъкнал - отвърна ядосано Фарук и разпери ръце. Стояха на северния бряг на езерото Мареотис - пуст и открит, с изключение на няколко участъка, обрасли с тръстика, които те вече бяха претърсили.
- Как е възможно да се измъкне, без да го забележим?
- Може да се е удавил - промърмори Хосни. - След ден-два ще изплува на повърхността.
Фарук изсумтя. Не вярваше Нокс да постъпи достойно.
- Тук някъде е - заяви той. Отвори вратата на колата, седна и пусна парното, за да изсуши мокрите си крака. - Знам, че е тук.
- Стига, шефе. Момчетата са уморени. Да приключваме за днес.
- Той е убиец. Избягал убиец.
- Не може искрено да го вярваш, нали?
- Ако не беше натиснал спирачките, той нямаше да се измъкне.
- И в предната кола ли трябваше да се забия? - Хосни въздъхна дълбоко и разпери ръце. - Виж, шефе, може още да е тук, но не можеш ли да допуснеш, че е възможно и да се е измъкнал? Да пратя ли момчетата да проверят местата, където може да е отишъл?
- Като например?
- Апартаментът на Паскал например. И онзи Костас, у когото го арестувахме вчера. Или в хотела му. Разкопките на Питърсън.
- Не и Питърсън - възрази гневно Фарук. - Нямам намерение да го гледам как злорадства, че Нокс отново ми се е измъкнал. Нямам намерение да си причинявам това, ясно ли е?
- Добре. Само ще пратя кола да огледа пътя. Това е всичко. Дори няма да разберат, че ги проверяваме. Останалите могат да се върнат в Александрия. - Той се обърна и се отдалечи, без да дочака позволение.
Фарук вдигна ядосано глава, но не каза нищо. Много добре разбираше как този провал го излагаше. Хосни беше прав. Трябваше бързо да заловят Нокс. Само така можеха да си върнат авторитета. Къде може да е отишъл? Спомни си избухването му на разкопките на Питърсън, твърденията, че онази жена Гейл пази в компютъра си някакви снимки. Обзе го безпокойство. Ако отиде да ги търси, значи е бил искрен. Отърси се от безпокойството, обади се в участъка и помоли да го свържат с Малави. Разговаря с колегата си там, който се казваше Гамал.
- Искам само да ви предупредя - каза той. - Човек, от когото се интересуваме, може да пътува към вас.
- И защо се интересувате от него?
- Търсим го за убийство - каза Фарук.
Гамал затаи дъх.
- Подробности?
- Казва се Даниел Нокс. Археолог. Копелето е убило началника на Върховния съвет по антиките тук, мъж на име Омар Тауфик.
- И защо мислите, че идва към нас?
Фарук се поколеба. Ако омаловажи историята, няма да направят нищо. Трябваше да убеди Гамал, че ситуацията е сериозна.
- Засякохме телефонно обаждане. Сигурно е, че пътува към вас. Търси един компютър. Той принадлежи на друг археолог. Гейл... както там ѝ беше фамилията. Същата, която отвлякоха.
- Да му се не види - промърмори Гамал. - Само това ни трябваше. Представа си нямате как са се разбунили духовете вече. Как да го разпознаем?
- На около трийсет години е. Висок. С тъмна коса. Атлетична фигура. Англичанин. Претърпял е катастрофа, личи си по лицето му. - Пое си дъх. - И да знаете, че е хлъзгав. А също така и опасен. Почти ми призна как е убил Тауфик. Хвалеше се. Сигурно вече е въоръжен и никак не се шегува, повярвай ми. Ако сте разумен, първо ще действате, после ще питате, нали ме разбирате.
- Благодаря за съвета - каза сухо Гамал.