Пикапът го удари странично. Той се плъзна по бронята му и се блъсна в предното стъкло, от другата страна на което за миг зърна Грифин. Личеше, че е шокиран от сблъсъка не по-малко от Огюстен. В следващия миг полетя във въздуха, целият свят се завъртя. В него се бореха страхът и любопитството дали това е последното нещо, което вижда.
40.
I
Копаенето не беше лесно. Пясъкът и камъните се бяха споили като бетон през вековете. Ноктите на Гейл скоро се счупиха и започнаха да кървят. Но страхът не й позволяваше да спре. По стените на ямата бяха започнали да се спускат водни струйки и се събираха в локви на дъното.
- Може ли да запалиш клечка кибрит? - попита задъханата Лили.
- Останаха ни само две.
- Мисля, че намерих нещо.
- Какво? - попита Стафърд.
- Не знам. Защо според теб поисках да запалим клечка?
Светлината жегна очите на Гейл - стояха в тъмното от дълго време. И този мирис на сяра! Запали свещта и я приближи. Лили беше права. Близо до дъното наистина имаше нещо. Един ред йероглифи.
- Какво пише? - попита Лили.
Гейл поклати глава. Трудно виждаше избледнелите йероглифи под слабата светлина, да не говорим за разшифроване. Но самият факт, че се намираха там, я развълнува достатъчно. От грубите стени на входа и погребалната зала беше предположила, че това е една от многото незавършени гробници, надупчили скалите по тези места, изоставена заради лошото качество на варовика или защото епохата на Амарна е свършила, преди бъдещият обитател да е починал. Това място приличаше много на близката фараонска гробница и Гейл си помисли, че е възможно шахтата да е защитно съоръжение на погребалната зала. Но вече ѝ се струваше, че това заключение е погрешно. Ровът във фараонската гробница си имаше логично обяснение, защото входът ѝ беше в долината и бе изложен на опасност от наводнения. Но входът на тази гробница не беше в ниското, беше по-близо до тавана, отколкото до дъното. Нямаше съществена опасност от наводнения, поне не и преди да се образува цепнатината, така че наличието на яма не беше наложително. Защо я бяха направили толкова дълбока? Вече бяха изкопали шест метра, а не бяха стигнали до дъното. Може би не беше яма, а нещо друго.
- Е? - попита Лили.
Гейл подаде на Лили свещта, за да изгребе още малко пясък.
- Предполагам, че никой от вас не е влизал в гробницата на Сети I, нали? - попита тя.
II
Огюстен полежа замаян на пътя известно време, преди да се огледа и да види, че е заобиколен от Грифин и неговите охранители. Мъжете го гледаха тревожно и очакваха да е сериозно ранен или мъртъв, но той ги изненада, като се опита да се изправи на крака. Не успя. Те го вдигнаха и го хвърлиха безцеремонно отзад в пикапа. Изпитваше силни болки в главата, гърдите и крака. Толкова силно му се повдигна, че се обърна настрани да повърне. Но пристъпът се размина. Отново се отпусна по гръб и се взря в охранителя, който се бе надвесил над него.
- Само да си ми повредил мотора, нещастно копеле... - предупреди го той.
Мъжът се усмихна и извърна очи.
Завиха от пътя и минаха по тухлен мост. Пулсиращата болка се превърна в режеща. Спряха пред ниска тухлена постройка. Грифин слезе от колата и отключи металната врата. Огюстен изстена, докато го влачеха към сградата. Там се бяха насъбрали няколко от по- младите сътрудници на Питърсън и го гледаха намръщено, сякаш бяха доволни, че си е получил каквото заслужава. С тях беше и ръбата руса жена, същата, която видя да тръгва с Грифин от разкопките предния следобед. Тя изглеждаше разтревожена и отвратена.
Хвърлиха го на пода между етажерка и бюро. Врата се затвори с трясък, чу се превъртане на ключ и той потъна в почти пълен мрак. Полежа така, като през цялото време му се плачеше, защото болката беше много силна. Пъхна ръка под ризата си към ранения си гръден кош. Не напипваше счупване, само охлузвания. В ума му нахлу мил детски спомен - как скача в един водопад, но се оказва, че вирът под него е много по-плитък, отколкото му бе изглеждал. След като се съвзе от шока, майка му започна да възхвалява железните му кости. Потисна вика, който се надигна в гърдите му, когато се изправи на крака. Беше доволен, че изпитва такава болка, но успява да се контролира. Толкова мъжествен не се бе чувствал от седмици. Завлече се до вратата. Ако съдеше по студенината, беше направена от стомана. Нямаше нито дръжка, нито резе от вътрешната страна.