- Какво имате предвид?
- Вчера дойдох с полицията за разпити. Грифин ви откарваше от разкопките, когато ние пристигнахме. Къде ви скри?
Тя преглътна притеснено.
- Никой не ме е крил.
- Напротив, скриха ви.
Тя вдигна очи. Погледите им се срещнаха за миг. Огюстен усети как сърцето му заби по-силно, Клеър се извърна също толкова смутено.
- Добре сте - каза тя и си събра принадлежностите върху подноса. - Само охлузвания и отоци. Нищо друго.
- Знаете какво се е случило онази нощ, нали? - попита тихо Огюстен. - Знаете какво се е случило с Омар и Нокс.
- Не знам за какво говорите.
- Напротив, знаете - настоя той. - Кажете ми.
Тя се втурна към вратата и заудря по нея, за да ѝ отворят.
II
- Сети I? - удиви се Лили.
- Фараон от началото на Деветнайсетата династия - обясни Гейл, докато копаеше пясъка с ръце. - Идва на власт около петдесет години след Ехнатон. Погребан е в Долината на царете.
- И какво за него? - намеси се Стафърд.
- Гробницата му е доста семпла на пръв поглед Входната шахта води към погребална зала с ров точно пред нея.
- Като тази ли?
- И като във фараонската гробница. После се оказало, че ровът изобщо не е ров. А шахта, която води към истинската погребална зала. Направена е да изглежда като ров, за да се заблудят потенциалните обирджии. Разбира се, това не помогнало.
- И мислиш, че и това тук е същото? - попита Лили.
- Шахта към същинската гробница?
- Възможно е - кимна Гейл. - Как не се сетих по- рано?
- Колко може да е дълбока?
- Шахтата в гробницата на Сети е сто метра. Но тя е изключение. Обикновено са по няколко метра дълбоки. А тези йероглифи означават, че сме наближили нещо.
- И каква полза? - промърмори Стафърд. - Няма да ни изведе навън.
- Вероятно не - съгласи се Гейл. - Но ще има къде да се оттича водата. Да не би да имаш по-добра идея?
- Не - призна Стафърд. - Нямам.
III
Никой не отвърна на Клеър. Тя отново заудря по вратата. Пак нищо. Огюстен се приближи бавно към нея, стараеше се да не изглежда заплашителен. Тя отстъпи към стената и вдигна подноса като щит пред гърдите си, а медицинските принадлежности върху него се разпиляха около краката ѝ.
- Оставете ме на мира - избъбри тя, не смееше да го погледне в очите.
- Просто ме чуйте.
- Моля ви.
- Само минутка. Нищо друго не искам.
Тя се извърна, чувстваше се неудобно от близостта му и докосването на тялото му до нейното.
- Добре - съгласи се. - Една минута.
42.
I
Предното стъкло на ладата на Нагиб се беше запотило от бурята. Не виждаше нищо. Отвори леко прозорците и пусна парното. Седеше и разсъждаваше върху срещата си с Тарик и доброволците и това. което бе научил от нея. Случаят се усложняваше прекалено, за да работи сам по нето. Трябваше да каже на шефа си.
- Не може ли да изчака до сутринта? - въздъхна Гамал. - Имам работа в момента.
- Може да се окаже важно.
- Е? Какво?
- Нещо се случва в Амарна според мен.
- Не искам да слушам тия глупости пак! - ядоса се Гамал. — Светът не се върти около теб, ясно ли е?
- У момичето, което намерихме, имаше статуетка от Амарна. Според мен е открила нещо, вероятно неизвестни руини. Нали познаваш капитан Халид, старшия туристически полицай? Забранил е на местните доброволци...
- О, не казвай нищо повече. Да не би да се каниш да кажеш това, което си мисля?
- Казвам само, че според мен той знае нещо. Мисля, че трябва да го проверим.
- Да проверим туристическата полиция? - удиви се Гамал. - Да не си се побъркал? Не си ли научи урока в Миня?
- Онова беше различно. Ставаше въпрос за армията.
- Чуй ме, получи тази работа само благодарение на приятелите си. Ако пак постъпиш по същия начин, те няма да ти помогнат втори път, повярвай ми. Никой няма да ти помогне.
- Но аз само...
- Никога ли не слушаш, когато ти се говори? Да не съм чул и дума повече! Ясно ли е? Нито думичка!
- Да, шефе - въздъхна Нагиб. - Разбрах.
II
Клеър завари Грифин да подрежда книжата от шкафовете в кашони, които Майкъл и Нейтън отнасяха в пикапа.
- Е? - попита той кисело. - Как е нашият гост?
- Има нужда от истински лекар.
Грифин кимна.
- Резервирали сме си билети за полета тази вечер от Кайро за Франкфурт. Ще наредя на Рамиз да го пусне веднага щом се издигнем във въздуха.
- Къде са всички останали?