- В хотела, събират си багажа. И ние трябва да тръгваме натам. - Погледна си часовника. - Мога да ти дам пет минути, за да си прибереш нещата.
- Всичко е в хотела.
- Добре. - Напълни и последния кашон и затвори вратата на шкафа. - Тогава да тръгваме. - Отидоха при пикапа, качиха се и потеглиха. Клеър погледна тревожно към склада.
- Какво има? - попита Грифин, усетил безпокойството ѝ.
- Той ми каза нещо. За онези заложници в Асют.
- Опитва се да те манипулира. Предупредих те да не разговаряш с него.
Клеър се огледа. Мики и Нейтън подскачаха на задната седалка заради неравностите и се смееха като деца. Често ѝ се струваше, че са инфантилни. Не бяха виновни, че тук се случваха лоши неща. Доверяваха се изцяло на Питърсън, без да се замислят, защото беше Божи човек. Не можеше да ги вини, и тя беше направила същото. Те бяха нейни другари и приятели, каквото и да казваше онзи французин
- Да - съгласи се тя и се опита да прогони Огюстен от ума си. - Каза ми.
III
Времето се промени удивително бързо. В един миг лицето на Нокс бе огряно от слънчеви лъчи, проникващи през прозореца, а в следващия небето се покри с гъсти тъмни облаци и температурата рязко спадна. По покрива на тойотата паднаха първите капки дъжд и скоро започнаха да барабанят с пълна сила. Включиха се дългите светлини и чистачките започнаха ритмично да потракват. Трафикът ги принуди да забавят скоростта и да внимават къде минават заради огромните локви, които бързо се образуваха по шосето.
Питърсън даде мигач и зави, излезе от шосето покрай Нил и пое по тесен виещ се път. Подскачаха от дупка на дупка и вдигаха във въздуха водата от локвите. Настана истински потоп и така притъмня, че все едно беше посред нощ. След около двайсет минути колата започна едвам да пълзи, набра за кратко скорост и отби върху камениста площадка, покрита с подгизнал пясък. Питърсън вдигна ръчната спирачка и угаси фаровете, спря двигателя и чистачките и откопча предпазния колан. Отвори вратата, пое дълбоко дъх и тръгна с бърза крачка.
Нокс се изправи, и двата му крака бяха изтръпнали и схванати. Блесна светкавица и освети Питърсън, който газеше назад към пътя и се пазеше от дъжда с ръка над главата. Нокс му даде малко време, след това отвори вратата и тръгна след него в разбеснялата се буря.
IV
Клеър гледаше като хипнотизирана новините на телевизора във фоайето на хотела. Багажът ѝ беше до краката ѝ.
- Побързай - подкани Грифин. - Нямаме време.
- Виж - каза тя.
Той се взря озадачен в екрана.
- Какво да видя?
Тя се поколеба за миг. Наоколо имаше прекалено много хора. След това тихо каза:
- Нашият... гост ми каза, че тази жена му е приятелка. И че Нокс ѝ е пратил някакви снимки на това, което сме намерили.
- Да не си се побъркала? - изсъска Грифин. - Не можеш да говориш за това тук.
- Просто погледни. Не виждаш ли?
Грифин се обърна към екрана.
- Какво да виждам?
- Позата ѝ. Мозайката.
Той пребледня.
- О, Господи! - промълви. Поклати глава. - Не. Това е съвпадение. Няма начин да не е.
- И аз така си помислих - съгласи се Клеър. - Но не е съвпадение. Просто не е. Тя се опитва да изпрати послание.
- Трябва да тръгваме, Клеър - каза умолително Грифин. - Трябва да отидем до Кайро и да хванем самолета. Ще ти обясня всичко, когато...
- Няма да дойда - заяви Клеър.
- Какво искаш да кажеш?
- Ще се върна на разкопките. Ще пусна Паскал. И ще му покажа мозайката.
- Съжалявам, Клеър. Не мога да ти позволя да го направиш.
Тя се обърна към него и скръсти ръце на гърдите си.
- И как точно смяташ да ме спреш? - Погледът му се стрелна към пикапа, на който студентите му товареха багажа, сякаш се чудеше дали може да ги накара да я отвлекат. - Ще направя сцена - предупреди го тя. - Кълна се, че ще направя. Говоря арабски, забрави ли? Ще кажа на всички какви ги вършите.
- Какво вършим ние - напомни ѝ той.
- Да - съгласи се тя. - Какво вършим ние.
Над горната му устна изби влага. Обърса я с пръст.
- Няма да посмееш.
- Да видим.
Изражението му се промени, опита се да се договори с нея.
- Нека поне измъкна момчетата оттук.
- Дай ми ключа за склада и вещите му. Ще ти дам време да хванеш самолета.
- Египтяните ще обвинят някого за това, Клеър. Ще им останеш само ти.
- Знам.
- По-добре тръгни с нас. Кълна се, че в мига, в който се издигнем във въздуха, ще наредя да пуснат Паскал, ще се погрижа да научи всичко, което трябва да знае.