- Тогава може да е прекалено късно.
Отвън се чу клаксон. Грифин не издържа на погледа на Клеър, сведе очи засрамен и объркан.
- Не мисля само за себе си - оправда се той. - Те са още деца. Някой трябва да се погрижи за тях.
- Знам - кимна Клеър. И протегна ръка за ключа и вещите на Огюстен. - А ти тръгвай - подкани го.
43.
I
Нокс проследи Питърсън до висока стена със спретната редица добре поддържани палми като стражи пред нея. Имението на Фатима в Хермополис, точно както очакваше. Спазваше дистанция зад него, но въпреки това Питърсън като че ли усети нещо, обърна се рязко и се взря в тъмнината. Нокс замръзна, надяваше се поройният дъжд да го скрие. Питърсън се насочи отново напред, стигна до глав- ната порта, от двете страни на която мъждукаха маслени лампи. Знак приканваше посетителите да звъннат на звънеца. Но Питърсън нямаше намерение да го прави. Подмина с бърза крачка портата и стигна края на стената, зави зад ъгъла и продължи да гази в мокрия пясък и да търси друг начин да влезе. Задната врата очевидно бе заключена от вътрешната страна и не можеше да се отвори. Той направи пълен кръг и се спря под една палма. Помисли малко, след това пъхна крак между стената и ствола на дървото и се повдигна, за да се увери, че вътре няма никой и може незабелязано да се приземи от другата страна. Преметна крак върху зида, яхна го и се спусна. Чу се сумтене, плискане и тропот. След това настъпи тишина.
Нокс се почуди дали да не звънне на главната порта и да вдигне тревога. Питърсън ще трябва дълго да обяснява какво прави там. Но и за Нокс нямаше да е празник, не можеше да рискува да го хвърлят пак в ареста. Затова и той пъхна крака си като Питърсън, хвана се за горната част на зида и се прехвърли. Питърсън имаше предимство с времето, но пък Нокс познаваше мястото. Мина напреко между лекционната зала и кухните и стигна до вътрешния двор, към който гледаха спалните помещения. Всички светлини бяха угасени, затова забеляза Питърсън, когато той светна с фенерче, за да се допита до разпечатките си и да се помъчи да разбере коя е стаята на Гейл. Нещо изтрака в кухните. Някой изруга тихо. А след това се чу и ядосан вик.
- Стой на място - изкрещя мъж и всички врати към вътрешния двор рязко се отвориха. - Ръцете на главата! - Засада. Питърсън се обърна и побягна, а полицаите го подгониха, като продължиха да му крещят заповеди и да размахват фенерчетата си. Междувременно оставиха френския прозорец към спалнята на Гейл мамещо отворен.
Нокс побърза да се спаси от дъжда, обувките му джавакаха по теракотените плочи. Лаптопът ѝ беше отворен на бюрото. Той измъкна от него кабелите, прибра го в чантата му и я метна на рамо. Точно тръгваше към френския прозорец, когато чу стъпки и видя лъч на фенерче. Легна на пода и се претърколи под бюрото. Влязоха двама полицаи и се отърсиха от дъжда.
- Точно тази нощ да завали - избоботи единият. - Шест месеца само слънце и точно днес да завали, сякаш целият свят е пламнал и трябва да се гаси.
- Най-добре да се обадя на нашия човек в Александрия - каза другият със същия дрезгав глас. - Той ще чака новини.
- Тези няма да му харесат - промърмори първият.
- Мисля, че той ще... - Млъкна. Нокс забеляза, че калните следи, които бе оставил по пода, водеха право към него. Изскочи изпод бюрото и стресна полицаите, шмугна се между тях и излезе през френския прозорец на двора. Другите полицаи се завръщаха изцапани и с празни ръце от преследването. Нокс хукна в обратна посока към дъното на имението. Задната порта беше заключена с резета горе и долу. Горното се плъзна лесно, но долното заяде. Трябваше да го разклати здраво, преди да го отвори. Чуваше зад себе си стъпки. Лъчите на фенерчетата го намериха. Дръпна вратата към себе си, но тя се опря в подутата от дъжда земя. Мушна се в пролуката, но вратата се затвори и приклещи лаптопа. Трябваше да го обърне, за да го измъкне. След това вече излезе в пустинята, а лаптопът се удряше в гърба му, докато бягаше.
Не спираше да вали. Той погледна назад. Светлини и крясъци. Пред него се изпречи ниска ограда, прескочи я на една крачка, но се подхлъзна, когато се приземи. Светкавица освети табела на Върховния съвет по антиките, когато Нокс се изправяше. Мокрите му панталони залепнаха за краката. Тръгна към табелата, търсеше нещо познато. Последното му посещение тук беше при съвсем различни обстоятелства. Чу отваряне на врати. Изрева двигател, включиха се дълги светлини и сянката на Нокс се просна далеч напред, а едрите дъждовни капки светнаха като скъпоценни камъни. Той се огледа объркано, защото очите му бяха свикнали с тъмнината, след това се блъсна челно в предпазно заграждение, претърколи се отгоре, но се хвана здраво, за да не падне в яма, и успя да се спаси. За стената на рова беше вързана стълба. Той тръгна надолу по нея в мрака, като на- празно опипваше за някакъв изход.