Отгоре спря кола. Чу се трясък на врати, а след това някакви хора закрещяха. Насочиха лъч на фенер в ямата, който освети за кратко коридор вляво от Нокс. Той пое по него, опипваше сляпо стените, древните прозорци и нишите по тях му подсказаха, че се намира в животинска катакомба. Въртеше се на всички страни и търсеше пролука към небето, вентилационна шахта, през която да избяга. Пред него се появи лъч на фенер. Обърна се кръгом. И там го посрещна светлина.
Опипа стените, намери прозорец и през него влезе в помещение, до половината пълно с пясък и камъни. Зловещо място, което ставаше още по-зловещо заради приближаващия трепкащ лъч. От ниша в отсрещната стена в него се взираше безизразно мумифициран бабуин. По тези места са почитали ба- буините като въплъщения на Тот, египетския бог на писмеността, когото гърците свързвали с Хермес и затова нарекли този град Хермополис. Стотици хиляди бабуини са погребани в тези катакомби, които бяха километри дълги.
Отвън се чу тежко хриптене, след това щракна запалка и пламна оранжевият край на цигара. Нокс се притисна към стената. На входа на помещението се появи гърбът на мъж, който седна и запуши спокойно.
II
Огюстен почти бе загубил надежда, че ще бъде освободен тази вечер, когато чу приближаващи се стъпки, а после и тихо почукване по вратата.
- Господин Паскал? Вътре ли сте?
- Клеър? - Въпреки болката се изправи на крака. - Вие ли сте?
- Да.
- Мислех, че заминахте.
- Върнах се. - Настъпи тишина, в която се чуваше как тя диша. - Вижте, нали ми казвате истината? За това, че можем да помогнем на пленената ви приятелка, ако намерим мозайката.
- Да.
- Ще си навлека огромни неприятности, ако...
- Казвам ви истината, Клеър. Кълна се. И името ми е Огюстен. Да си говорим на ти.
Ключът се превъртя. Вратата се отвори и в очертанията ѝ под лунните лъчи се появи Клеър. Тя кършеше ръце и изглеждаше много млада и уплашена въпреки едрия си ръст.
- В чужда страна съм - каза тя. - Наруших закона. Или по-точно, законът е нарушен и аз ще съм единствената, която властите ще имат възможност да накажат. Нямам роднини у дома, които да вдигнат шум. Нямам приятели тук. Господин Грифин почти директно ми каза, че ще се отрече от мен, след като всички се върнат в Америка. Не че иска, но просто няма друг избор. Затова съм уплашена. Наистина се страхувам. Не се справям добре, когато съм сама. Не издържам и на напрежение. Ако ви кажа къде се намират находките, след това ще имам нужда някой да ми помогне за последствията. Който ще се бори за мен, както ти се бориш за твоята приятелка.
- Ще се боря за теб - обеща Огюстен.
Тя сведе очи.
- Готов си да кажеш всичко, само за да стигнеш там. Не мога да те виня, но това е самата истина.
Той бавно се приближи към нея, не искаше да я уплаши. Сложи едната си ръка на рамото ѝ, а с другата започна да повдига брадичката, докато погледите им се срещнаха.
- Не съм добър човек, Клеър - каза ѝ той, като се взираше дълбоко в очите ѝ. - И си го признавам. Имам много пороци. Но и една добродетел. Държа на приятелите си, каквото и да ми струва. Ако сега ми помогнеш, ставаш моя приятелка за цял живот. Кълна ти се. Можеш да ми вярваш.
За миг през лицето ѝ премина сянка. Но след това тя се усмихна сияйно.
- Тогава ела с мен. Ще ти покажа това, което търсиш.
III
Ямата се пълнеше бързо, по стените се извиваха водни струйки, които попиваха в дъното, локвите ставаха все по-големи и отразяваха притесненото отражение на Гейл.
- Запали клечка кибрит - каза дрезгаво Стафърд. - Намерих нещо.
Клечката започна да пращи, след като я драсна; влагата се бе просмукала навсякъде. Гейл се опита да запази пламъчето с длан и свали клечката внимателно надолу. Стафърд загреба водата, за да могат всички да видят. На дъното имаше каменна тухла.Талатат. Всички се взираха в нея известно време, след това се спогледаха. Чудеха се какво значи всичко това. Клечката опари пръстите на Гейл, тя трепна и я хвърли, и отново се възцари мрак.
- Изкопай го - предложи Лили. - Може би отзад има нещо.
Копаеха на смени, забавяше ги голям камък, заровен точно пред тях. Но те не спираха и скоро успяха да го разклатят като голям зъб и да опипат очертанията му. Вляво от него имаше друга тухла и трета отдолу. Може би цяла стена. Гейл успя да откърти част от подгизналата древна мазилка, за да освободи талатата. Всички се надяваха, че водата веднага ще започне да се оттича, но тя продължи упорито да се събира.